Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Уау! — възкликнах аз поради загуба на дар слово. — Оу!… Как си се барнал само! — Когато пред теб стърчи снажен мъжага, обут в клин от ликра, почти нищичко не остава за въображението. Едва устоях на изкушението да го помоля да се обърне, за да го огледам и отзад.
— Не съм сигурен дали изглеждам като откровен педал — каза Ерик. — Но може и да успея да заблудя някого. — Той запърха с мигли насреща ми. Очевидно се забавляваше.
— О, да… — отвърнах аз и смутено отместих поглед встрани.
— Искаш ли да ти намеря нещо за обличане? — предложи той. И преди да успея да възразя, Ерик вече ровеше в чекмеджетата на скрина ми. Но освен тениски и шорти вътре нямаше нищо съблазнително. Впрочем имах едни къси панталонки още от ученическите ми години, в които изглеждах „пристегната като гъсеница в пашкул“, както поетично се изрази Ерик.
— По-скоро като Дейзи Дюк — измърморих аз, чудейки се дали дантелените шарки на бикините ми ще оставят отпечатък върху задника ми за цял живот. Сложих си късо бяло потниче, което чудесно контрастираше със загорялата ми кожа. Отдолу надничаше в цялата си прелест новият ми син сутиен. Искрено се надявах да остане невредим, тъй като Бил все още не го беше виждал. Косата си оставих свободно разпусната.
— Ей, косите ни имат еднакъв цвят — възкликнах аз, наслаждавайки се на отраженията ни в огледалото.
— Да, така е, приятелко — ухили се Ерик. — Но я ми кажи, ти навсякъде ли си руса?
— Много ли ти е любопитно?
— Да — простичко отвърна той.
— Ще се наложи да гадаеш.
— Аз например съм рус от глава до пети — каза той.
— Предположих, съдейки по космите на гърдите ти.
Той вдигна ръката ми, за да провери подмишницата.
— Глупави жени, бръснете се навсякъде — рече той и пусна ръката ми.
Отворих уста, за да кажа нещо по темата, но осъзнах, че е по-добре да не я подклаждам.
— Трябва да тръгваме.
— Няма ли да си сложиш парфюм? — Той започна да души капачките на шишенцата върху скрина ми. — Ето, напръскай се с този! — каза той и ми подхвърли един. Улових го, без дори да се замисля. — Охо, изпила си повече вампирска кръв, отколкото предполагах, мис Суки.
— „Страст“ — прочетох аз надписа върху флакона. — Ами хубаво. — И без да обръщам внимание на последната му забележка, напръсках със „Страст“ цепката между гърдите си и свивките на коленете си. Прецених, че това би трябвало да е достатъчно.
— Е, каква е задачата ни, Суки? — попита Ерик, който с интерес наблюдаваше процедурата.
— Задачата ни е да отидем на тази тъпа „секс вечеринка“ и с минимално участие да събера информация от главите на присъстващите.
— Относно?
— Относно убийството на Лафайет Рейнолдс, покойния готвач в бар „Мерлот“.
— И защо ни е да правим това?
— Защото харесвах Лафайет. И защото в момента единственият заподозрян за убийството му е Анди Белфльор.
— Бил знае ли, че се опитваш да спасиш един Белфльор?
— Защо питаш?
— Знаеш, че Бил ненавижда тази фамилия — рече Ерик, сякаш това беше най-разпространената информация в цяла Луизиана.
— Не — казах. — Нямах никаква представа за това. — Седнах на стола до леглото си и вперих поглед в Ерик. — Защо?
— На този въпрос трябва да ти отговори Бил, Суки. И това е единствената причина за отиването ни, така ли? Не ми прилагаш някоя хитрост, за да ме замъкнеш в леглото си?
— Не съм чак толкова хитра, Ерик.
— Много се лъжеш, Суки — отвърна Ерик и се усмихна лъчезарно.
Веднага си спомних предупреждението на Бил, че Ерик знае какво точно чувствам. Нима беше наясно с неща, които аз все още не знаех?
— Чуй ме, Ерик — започнах аз, докато излизахме през входната врата. После спрях на верандата и се замислих как точно да формулирам онова, което исках да му кажа.
Той стоеше и чакаше. Беше облачно и гората около къщата изглеждаше мрачна и заплашителна. Или може би просто така ми се струваше, защото отивах на противно за мен мероприятие. Предстоеше ми да науча неизвестни неща за познати хора, а нямах никакво желание да го правя. Струваше ми се глупаво да търся точно онази информация, която цял живот се бях старала да блокирам. Но в същото време изпитвах и нещо като граждански дълг към Анди Белфльор и исках истината да възтържествува; освен това изпитвах някакво странно уважение към Порша Белфльор за това, че възнамеряваше да се подложи на подобно унижение заради брат си. За мен си оставаше загадка как една жена би могла да изпитва отвращение към Бил, но щом той твърдеше, че тя се бои от него, значи това беше чистата истина. Аз също се боях да надникна в главите на хора, които познавах, откак се помня, но нямах друг избор.