Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Ти го удряше, докато правеше секс с него — каза менадата на Том. — Удряше го, защото си горд човек, а неговото раболепие те караше да изпитваш отвращение и възбуда. — Кокалестите й пръсти погалиха тъмното лице на Том. Бялото на очите му светеше. — А ти — тя потупа Майк с другата си ръка, — ти също го биеше като обзет от лудост. И после той започна да заплашва, че ще разкаже на всички… — Пръстите й се отместиха от лицето на Том и взеха да галят жена му. Клео беше успяла да облече жилетка, преди да излезе, но я носеше разкопчана.
Незабелязана остана единствено Тара и тя бавно започна да отстъпва назад. Останалите не можеха да помръднат от страх, но в нейната душа все още трептеше искрица надежда и желание да се спаси. Напъха се под масата от ковано желязо в края на верандата, сви се на кълбо и стисна очи. Мозъкът й започна да прехвърля трескави мисли, които нахлуваха в моята глава: засипваше Всевишния с щедри обещания за порядъчно поведение, ако благоволи да я измъкне жива от тази каша. Страхът, който излъчваха останалите, достигна апогея си и срути окончателно всичките ми прегради. Започнах да треперя. От мен не остана нищичко, освен топка страх. Ерик и Бил преплетоха ръце около мен, защото нямах сили да стоя на краката си.
Джен, гола-голеничка, също остана лишена от вниманието на менадата. Вероятно не притежаваше нищо, с което да я заинтригува; Джен не беше горда, а жалка и поне тази вечер не миришеше на алкохол. Не правеше секс от желание да потопи тялото и душата си в наслада, а за да се почувства значима. Кокетно усмихната, тя се протегна и улови ръката на менадата, но изведнъж забели очи и започна да крещи като обезумяла, а тялото й се затресе в конвулсии. Устата й взе да се пени и тя се свлече на верандата.
И отново настана тишина. Но на няколко метра от нас нещо започваше да ври и кипи между членовете на групичката; нещо ужасно и прекрасно, нещо чисто и отвратително. Страхът им утихваше и моето тяло започна да се успокоява, а огромното напрежение в главата ми полека-лека изчезваше. Но на мястото на страха се появи нова сила, изумително красива и абсолютно зла.
Това бе чиста форма на лудост. От менадата се изливаше безумна ярост, разрушителна похот, върховна гордост. Мощното й оръжие ме покоси едновременно с останалите гости; мятах се, ритах и блъсках, а безумието на Калисто проникваше в мозъците им. Исках да вия в един глас с тях, но ръката на Ерик здраво притискаше устата ми. Ухапах го и засмуках кръвта му, а той изстена от сладката болка.
Това продължи още и още — вой и крясъци, последвани от ужасяващи хрипкави звуци. Кучето скимтеше, свито на топка в краката ни.
И внезапно всичко свърши.
Почувствах се като марионетка, чиито конци са били отрязани с един замах, и омекнах в ръцете на моите спасители. Бил ме взе на ръце и аз отново се озовах върху капака на колата. Отворих очи и срещнах погледа на менадата. Усмихваше се, подгизнала в кръв. Сякаш някой беше излял кофа с червена боя върху главата й. Кръвта капеше от косата й, лъщеше по всеки сантиметър от голото й тяло и изпълваше въздуха с онзи особен метален мирис.
— Може да се каже, че и ти взе участие във веселбата — каза тя с благ и тънък като флейта глас. Пристъпваше съвсем внимателно, като след обилна вечеря. — Е, почти. За пръв път виждам как някой обезумява от чуждата лудост. Много забавно!
— Забавно за теб, може би — изстенах аз. Кучето ме гризна по крака в опит да затвори голямата ми уста. Тя го изгледа отвисоко.
— Сам, миличък! — измърка тя. — Прости ми, но трябва да тръгвам.
Кучето вдигна към нея умните си очи.
— Прекарахме незабравими нощи с теб в тези гори — каза тя и го погали по главата. — Тичахме на воля, отдадохме се на лов… и други приятни занимания.
Кучето радостно размаха опашка.
— Но вече е време да си ходя, скъпи мой. По света има още много гори и още много хора, които имат нужда от урок. Не мога да им позволя да ме забравят. Длъжници са ми — гласът й звучеше някак сито и доволно. — Дължат ми безумие и смърт.
— И бавно се запъти към гората.
— В края на краищата — обади се тя през рамо, — ловният сезон не може да продължава вечно.
11.
Дори и да исках да видя какво се е случило на верандата, нямаше как да го направя. Бил и Ерик изглеждаха втрещени, а видиш ли двама втрещени вампири, по-добре не любопитствай.
— Ще се наложи да изгорим къщата — обади се Ерик от няколко метра разстояние. — Калисто не си мръдна пръста да почисти след себе си.