Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Не позволявай да ми се случи нищо лошо, чу ли? — направо казах аз, без много да му мисля. — Нямам никакво намерение да интимнича с когото и да било от присъстващите. Но все пак си имам едно наум и допускам, че някой може да отиде твърде далеч. Колкото и да е силно желанието ми да открия убиеца на Лафайет, по своя воля няма да си легна с никого от тези хора.
От това се страхувах най-много; че някой зъбец от веригата ще се счупи, че някой предпазител ще откаже и аз ще се озова в ролята на жертва. Като дете ми се случи нещо подобно; нещо срамно и унизително, което не можех да предотвратя. По-скоро бих умряла, отколкото да го преживея отново. Именно затова се съпротивлявах толкова отчаяно на Гейб и изпитах облекчение, когато Годфри го уби.
— Нима ми имаш доверие? — Ерик звучеше изненадан.
— Да.
— Това е… лудост, Суки.
— Не мисля. — Представа нямах откъде се взе тази моя увереност, но точно така се чувствах. Облякох дългия топъл пуловер, който носех със себе си.
Ерик поклати русата си глава, стегна колана на шлифера си и отвори вратата на червения си „Корвет“. Да, отивах на оргия, и то в луксозен автомобил.
Обясних му откъде да мине за „Мимоза Лейк“, а докато пътувахме (или по-точно летяхме) по тесния път, му разказах в общи линии за предходните събития. Ерик шофираше с онзи безразсъден устрем, присъщ единствено на безсмъртните.
— Не забравяй все пак, че съм смъртна — обадих се аз на един от завоите, който взехме с такава скорост, че косата ми настръхна от ужас.
— Да, знам, и често си мисля за това — каза той, без да отделя поглед от пътя.
Не знаех какво да му отговоря, затова започнах да си мисля за приятни неща. Като например за гореща вана с Бил. Или за тлъстия чек, който щях да получа от Ерик за свършената работа в Далас. Или за това, че от няколко месеца Джейсън излизаше с една и съща жена и може би най-после изпитваше сериозни чувства (или просто девойките в Бон Темпс и околностите се бяха изчерпали). Освен това нощта бе красива и хладна, а аз се возех в разкошен автомобил.
— Усмихваш се — каза Ерик. — Щастлива ли си?
— Да.
— Всичко ще бъде наред.
— Благодаря. Вярвам ти.
Посочих към малката табела с надпис „Фаулър“, зад която се криеше черен път, почти незабележим между гъстите храсти. Завихме по набраздена, чакълеста алея, спускаща се право надолу по стръмния склон. Колата заподскача по дълбоките коловози и Ерик смръщи вежди. Върху отъпканата пръст пред хижата бяха паркирани четири автомобила. През отворените прозорци нахлуваше хладният нощен въздух, но зад спуснатите транспаранти не се виждаше нищо. Отвътре се чуваше глъчка. Внезапно изгубих всякакво желание да влизам в тази къща…
— Може пък да е бисексуална оргия, а? — обади се Ерик. Изобщо не изглеждаше разтревожен; дори подозирах, че се забавляваше. Излязохме от колата и се изправихме до нея. Погледнах го и напъхах ръце в джобовете на пуловера си.
— Каквато ще да е — свих рамене аз. Какво значение имаше? Не възнамерявах да участвам в забавлението. С ъгълчето на окото си долових движение. Някой ни гледаше през леко вдигнатата щора.
— Наблюдават ни.
— Влизам в роля тогава.
Ерик се наведе и залепи устни върху моите. Не ме държеше, но и аз не се дърпах. Чувствах се напълно спокойна. Дойдох с предварителната нагласа, че ще ми се наложи поне да се целувам с чужди хора, затова просто му отвърнах.
Може би притежавах естествен талант, разцъфтял под умелото ръководство на превъзходен учител. Бил непрекъснато ми повтаряше, че се целувам страхотно, затова не исках да го разочаровам.
Справях се чудесно, съдейки по шаването в тесния клин на Ерик.
— Готов ли си за влизане? — попитах аз, стараейки се да не свалям поглед под нивото на гърдите му.
— Не съвсем — отвърна той. — Но щом се налага… Поне се настроих подобаващо.
Смущавах се от мисълта, че за втори път целувах Ерик и за втори път изпитвах по-голямо удоволствие, отколкото трябваше, но усетих как неволно се усмихвам. Качихме се на дървената веранда, на която тъмнееха няколко алуминиеви стола и голяма скара на газ, и аз лекичко почуках на вратата.
— Кой е? — чу се гласът на Джен.
— Суки и приятел — отвърнах.
— Охо! Влизай! — извика тя.
Отворих вратата и всички погледи се обърнаха към нас. При вида на придружителя ми радушните усмивки мигом се изпариха и на тяхно място се появи тревожно изумление. Ерик застана до мен, преметнал шлифера си през рамо, а аз едва не се изсмях на глас. Отне им минутка да осъзнаят, че Ерик е вампир, и след първоначалния шок всички започнаха да го оглеждат с любопитство от глава до пети.