Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Хей, Суки, кой е приятелят ти? — попита Джен Фаулър, която за краткия си, трийсетгодишен живот имаше завидно количество разводи зад гърба си. Носеше нещо като дантелен комбинезон, в разрешената й коса се преплитаха разноцветни кичури, а тежкият й грим би бил чудесен за театрално представление, но в тази извънградска вила изглеждаше малко нелепо. Вероятно смяташе, че щом оргията си е нейна, може да облече каквото си иска. Съблякох пуловера и любопитните погледи зарязаха Ерик и се отместиха върху мен.
— Това е Ерик — казах. — Поканих го да ме придружи. Надявам се, че нямате нищо против.
— О, колкото повече, толкова по-весело — изчурулика тя с неподправена искреност. Очите й не се отлепяха от тесния клин на Ерик. — Нещо за пиене, Ерик?
— Намира ли ви се кръв? — с надежда попита той.
— Да, мисля, че ми е останала малко нулева положителна. Понякога… влизаме в роли. — Тя вдигна вежди многозначително и го изгледа похотливо.
— Е, тази вечер можем да се държим естествено — каза той и й намигна. По пътя към хладилника потупа Яйцето по рамото и онзи веднага засия.
Ох… Знаех си, че тук ще науча много нови неща. До Яйцето се цупеше Тара, сбърчила тъмни вежди над присвитите си очи. Носеше сутиен и бикини в аленочервено, а маникюрът и устните й бяха в същия цвят. Изглеждаше великолепно и напълно уместно за събитието. Потърсих погледа й, но тя наведе глава. Нямаше нужда да чета мислите й, за да усетя срама й.
Майк Спенсър и Клео Хардауей седяха на изтърбушен диван, опрян до стената от лявата ми страна. Цялата къща на практика представляваше една голяма стая с мивка и готварска печка отдясно и малка баня в дъното. Вехти мебели, вероятно събирани от градското бунище. Но едва ли имаше извънградска вила, която можеше да се похвали с толкова дебел и мек килим, с толкова възглавнички, разхвърляни наоколо, и с толкова плътни щори по всички прозорци. По килима се въргаляха различни… приспособления, които изглеждаха просто отвратително. Предназначението на някои от тях ми беше напълно неизвестно.
Въпреки това се усмихнах лъчезарно и прегърнах Клео Хардауей, така както правех при всяка наша среща. Е, когато работеше в училищната лавка, имаше доста повече дрехи на гърба си. За разлика от нея Майк седеше пред мен както майка го е родила.
Имах нагласата, че ще е гадно, но някои зрелища просто надхвърлят човешките очаквания. Огромните шоколадови гърди на Клео лъщяха от някакво мазило, досущ като срамотиите на Майк. Нямах никакво желание дори да мисля какво точно бяха правили.
Майк се опита да хване ръката ми — може би искаше да намаже и мен, знам ли? — но аз му се изплъзнах и тръгнах към Тара и Яйцето.
— Изобщо не съм предполагала, че ще дойдеш — каза Тара. Усмихваше се, но някак насила. Всъщност изглеждаше направо отчаяна. Може би настроението й имаше нещо общо с факта, че Том Хардауей стоеше на колене пред нея и обсипваше с целувки вътрешната част на бедрата й. Или заради очевидния интерес на Яйцето към Ерик. Отново погледнах Тара в очите, но ми призля.
Бях там едва от пет минути, но това бяха най-дългите пет минути в живота ми.
— Често ли се забавляваш по този начин? — попитах я аз, колкото да завържа разговор. Яйцето зяпаше задника на Ерик, който стоеше до хладилника с Джен, и в същото време се мъчеше да разкопчае копчето на шортите ми. Смърдеше на алкохол. Гледаше ме с блеснал поглед и увиснало чене.
— Приятелят ти е огромен — рече той и устата му се напълни със слюнка.
— Да, много по-едър е от Лафайет — прошепнах аз и потърсих погледа му. — Предположих, че тук ще го посрещнат радушно.
— О, да — с готовност се съгласи Яйцето. — Да, Ерик е… здрав като бик. Разнообразието е хубаво нещо.
— Аха, от това по-голямо разнообразие, здраве му кажи — измърморих аз. Яйцето продължаваше да се бори с копчето ми. Май изобщо не трябваше да идвам. Той не мислеше за нищо друго, освен за задника на Ерик. Впрочем не само за задника му.
Сякаш усетил, че говорим за него, Ерик се промъкна иззад гърба ми и ме придърпа към себе си, освобождавайки ме от тромавите пръсти на Яйцето. Изпитах огромно облекчение. Малко неща могат да бъдат по-противни от това да видиш как хора, които си познавал цял живот, се държат като разгонени животни. Сигурно и лицето ми го издаваше, затова се обърнах към Ерик и обвих ръце около врата му. Той измърка доволно и с радост откликна на безмълвната ми покана. И след като вече не се тревожех дали някой вижда лицето ми, спокойно можех да развихря телепатичните си способности. Ерик напъха езика си между устните ми и мозъкът ми съвсем се размекна. В стаята имаше няколко много силни мисловни „предавателя“ и вече се чувствах не като себе си, а като съобщителен канал за хорските въжделения.