Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Да, точно така направихме. Пам, Индира и аз.
— И какво, забавно ли беше?
— Да — отвърна той с лека нотка на изненада. — От векове не съм се занимавал с добитък. Пам е градско момиче. За Индира кравите са свещени животни и от нея нямаше почти никаква полза. Следващия път, когато ми се наложи да транспортирам животни, може да ти се обадя, ако искаш.
— Благодаря, би било чудесно — отвърнах аз с убеждението, че едва ли някога щях да участвам в подобно мероприятие. — Аз всъщност ти се обаждам, защото искам да ме придружиш на едно събиране утре вечер.
Последва дълго мълчание.
— С Бил вече не делите ли една постеля? Разногласията, които имахте в Далас, непоправими ли са?
— Май трябваше да уточня, че ми е нужен телохранител. Бил е в Далас — казах аз и се плеснах по челото. — Виж какво, дълго е за обяснение. С две думи, налага ми се да отида на едно парти утре вечер, което всъщност е… ами, хм… нещо като… оргия. И искам някой да ме придружи, в случай че… стане напечено.
— Възхитително! — каза Ерик и действително звучеше възхитен. — И тъй като ще съм в Бон Темпс, ти реши да ме поканиш за придружител? На оргия?
— Изглеждаш почти като човек — рекох аз.
— Това човешка оргия ли е? Която изключва присъствието на вампири?
— Това е човешка оргия, на която не очакват да дойде вампир.
— Значи, ако си придам по-човешки вид, няма да бъда толкова страшен?
— Да. Трябва да прочета мислите им. Да бръкна в мозъците им. Щом успея да се докопам до онова, което ми трябва, веднага се омитаме. — Изведнъж ми хрумна идея как бих могла да ги накарам да мислят за Лафайет. Само че не знаех как точно да я споделя с Ерик.
— Значи искаш от мен да отида на човешка оргия, без да съм канен, и да си тръгна, преди да съм успял да се позабавлявам?
— Да! — Едва не изписках от вълнение. — А… мислиш ли, че би могъл да се престориш на гей? — Ето, изплюх камъчето.
Последва дълго мълчание.
— В колко часа да дойда? — тихо попита Ерик.
— В девет и половина добре ли е? Трябва да ти дам някои предварителни инструкции.
— Девет и половина у вас.
— Нося телефона обратно — информира ме Пам. — Какво каза на Ерик? Клати си главата напред-назад със затворени очи.
— Поне малко не се ли усмихва?
— Не бих казала — отвърна Пам.
10.
Бил така и не ми се обади през нощта и аз тръгнах за работа преди съмване. Когато се върнах, за да се приготвя за „партито“, намерих съобщение от него на телефонния секретар.
— Суки, доста се поизмъчих, докато разкодирам съобщението ти. Дано съм успял. — В гласа му се долавяше раздразнение. — Ако все пак решиш да отидеш на това парти, в никакъв случай не ходи сама. Опасно е и не си струва. Вземи със себе си Джейсън или Сам.
Ето, щях да си имам придружител, по-силен и от двамата накуп, така че нямаше място за тревога. Нещо отвътре ми подсказваше, че Бил едва ли би одобрил избора ми на телохранител.
— Стан Дейвис и Джоузеф Веласкес ти пращат много поздрави. Пиколото Бари — също.
Усмихнах се. Седях по халат на леглото и решех косата си, докато слушах съобщението.
— Не съм забравил петъчната вечер — каза Бил с онзи свой глас, който винаги ми подкосява краката. — И ще я помня винаги.
— Какво толкова е станало в петък вечер? — попита Ерик.
Изпищях. Сърцето ми щеше да се пръсне от уплахата. Мигом се втурнах към него със свити юмруци.
— Ерик, на няколкостотин години си и би трябвало да знаеш, че преди да влезеш в чужда къща, е редно да почукаш! И кога изобщо съм те канила да влезеш? — Без покана Ерик не би прекрачил прага.
— Преди около месец, когато дойдох да се видя с Бил. Почуках — рече Ерик и си придаде обидено изражение. — Ти не ми отвори, но ми се стори, че чух гласове, затова влязох. Дори извиках името ти.
— Сигурно си го прошепнал, защото не съм те чула. — Все още кипях от ярост. — Постъпи много лошо и трябва да си наясно с това!
— Какво смяташ да облечеш за партито? — попита той, нетърпелив да смени темата. — Ти си порядъчно момиче, имаш ли нещо, което да е подходящо за оргия?
— Ох, не знам… — Замислих се и ядът ми се изпари моментално. — Ясно ми е, че трябва да се накипря като за оргия, но никога досега не съм ходила на подобно мероприятие и направо не знам как да започна. Макар че съвсем ясно си представям как ще завърша.
— Аз съм ходил по оргии — предложи услугите си той.
— Защо ли не се изненадвам? И какво си обличал?
— Последния път си наметнах животинска кожа, но сега се постарах малко повечко. — Ерик драматично изхлузи от раменете си дългия шлифер и аз просто замръзнах срещу него с увиснало чене. Той обикновено ходеше с джинси и тениска, но днес се беше нагиздил с тесен розов потник и клин от ликра. Представа нямах как се е сдобил с тях. Дори не знаех, че на пазара се предлагат тесни клинове за двуметрови здравеняци. И то в розово и синьо, досущ като вратите на Джейсъновия пикап.