Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Менадата се протегна и нежно погали лицето ми. Ръката й миришеше на пръст и вино.
— Ти не си пияна.
— Не съм.
— И не си участвала в плътските забавления.
— Още не е късно — отвърнах.
Тя се засмя. Смехът й беше писклив и рязък. И много продължителен.
Анди отслаби хватката си. Близостта на менадата го караше да губи почва под краката си. Не знам как изглеждаше тя в очите на хората от верандата, но Анди със сигурност виждаше едно загадъчно същество от мрака. Изведнъж полицаят ме пусна. Просто ей така.
— Ей, новото момиче! — извика Майк Спенсър. — Ела тук да те видим отблизо.
Дийн ме събори на земята и радостно взе да ме ближе по лицето. Менадата плъзна ръка през кръста на Анди, а той премести пистолета в лявата си длан, за да й върне жеста.
— Е, какво искаше да знаеш? — попита го тя. Гласът й звучеше спокойно и разумно. Небрежно размахваше дългата пръчка с пискюл в единия край. Въпросното нещо се наричаше тире (попрочетох това-онова за менадите в енциклопедията и вече можех да умра образована).
— Един от тези хора е убил мъж на име Лафайет и аз искам да разбера кой е — каза Анди с пиянска решителност.
— Естествено, че искаш, скъпи мой! — напевно отвърна менадата. — Искаш ли да ти помогна?
— Моля те — проплака той.
— Добре. — Тя огледа внимателно групичката и посочи с пръст Яйцето. Тара го улови за ръката в опит да го задържи, но той изтича по стълбите и забърза към менадата, усмихвайки се глуповато.
— Ти момиче ли си? — попита Яйцето.
— Не, дори и според най-развинтената фантазия — отвърна Калисто. — Доста вино си изпил — отбеляза тя и го докосна с жезъла.
— Аха — съгласи се той. Вече не се усмихваше. Погледна я в очите и започна да трепери неудържимо. Очите й засвяткаха. Обърнах се към Бил и забелязах, че е насочил погледа си към земята. Ерик пък втренчено се взираше в капака на колата си. Никой не ми обръщаше внимание, затова се изправих на четири крака и запълзях към Бил.
Господи, каква отбрана компания!
Кучето подтичваше покрай мен и ентусиазирано ме побутваше с муцуна. Очевидно искаше да побързам. Стигнах до краката на Бил и обвих ръце около коленете му. Усетих дланта му върху косата си. Страхувах се да правя резки движения и не посмях да се изправя.
Калисто прегърна Яйцето с тънките си ръце и зашепна нещо в ухото му. Той кимна и взе да й шепне в отговор. Тя го целуна и той застина неподвижно. Менадата тръгна към верандата, а Яйцето остана да стърчи като статуя, загледан към гората.
Тя се спря до Ерик, който стоеше встрани от останалите. Огледа го от глава до пети и отново разтегли устни в ужасяваща усмивка. Той старателно отбягваше погледа й.
— Какъв разкош! — възкликна тя. — Какво великолепие. Но тази чудна мръвка мъртво месо не е за мен.
Подмина го и спря пред останалите. Притвори очи и вдиша дълбоко миризмата на секс и алкохол. После размърда нос, сякаш душеше следа, и рязко извърна глава към Майк Спенсър. Отпуснатата му кожа беше настръхнала от студ, но Калисто изглеждаше във възторг от него.
— О! — възкликна тя, сякаш току-що бе получила подарък. — Каква горда осанка! Кой си ти? Крал? Или велик воин?
— Не. Собственик съм на погребална агенция — колебливо отвърна той. — А вие коя сте, мадам?
— Виждал ли си някога друга като мен?
— Не — каза той. Всички останали поклатиха глави.
— Нима не помниш първото ми посещение?
— Не, мадам.
— Но ти си правил жертвоприношение в моя чест!
— Правил ли съм? Жертвоприношение?
— О, да! Когато уби онзи нещастен чернокож човечец. Истински красавец! Той бе едно от моите низши деца и напълно подходящ за жертвоприношение. Благодаря ти, че го остави пред питейно заведение; аз обожавам барове. Не успя ли да ме намериш в гората?
— Госпожо, не сме правили никакво жертвоприношение! — обади се Том Хардауей, настръхнал от студ и с безпомощно клюмнал пенис.
— Видях ви — каза тя.
Възцари се пълна тишина. Дори гората около езерото внезапно притихна. Аз внимателно се изправих на крака и застанах до Бил.
— Обожавам насилието в секса. Миризмата на алкохол ме опиянява — премрежи очи тя. — Усещам ги от километри и мигом се появявам.
Страхът, който изригваше в съзнанията на нещастните гости, нахлуваше и в моето. Покрих лицето си с ръце. Вдигнах всички възможни защити около себе си, но не успях да се предпазя. Гърбът ми се изви като дъга. Прехапах език, за да не извикам. Усетих как Бил се обръща към мен, после Ерик застана до него и двамата ме притиснаха помежду си. Няма нищо еротично в това да си заклещен между двама вампири при подобни обстоятелства. Настойчивото им желание да ми попречат да се развикам засилваше собствения ми страх още повече. Кучето се притискаше в краката ни, сякаш и то, горкото, се опитваше да ни предпази.