Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Отново чу звука — мек женски смях. Този път беше сигурен, че не си въобразява.
— Има ли някой там? — извика той. — Някой наблизо?
Ехото от гласа му се върна обратно. С изключение на него цареше обичайната тишина. Мозъкът му ли си правеше жестоки шеги с него? Може би наистина започваше да полудява. Да можеше поне да свали проклетата верига от крака си. Глезенът му беше разранен от опитите.
Отпусна се обратно върху така нареченото легло и вдигна ръце към лицето си, за да прикрие очите си. Отчаянието го обгръщаше като тежко наметало от непрогледен мрак.
„Лъки, Лъки, Лъки. Ах… Любов моя… Защо не ме спасяваш?“
Отново потъна в лек сън и сънува как кара моторница по морето — бърза лодка, която си проправяше път през големите вълни и го носеше към свободата.
Събуди го момичешки вик. Той стана рязко. Като се въртеше на всички страни, на входа на пещерата стоеше млада жена на около двадесет години с облаци къдрава кестенява коса и лице на мадона.
Той сигурно сънуваше. Тя сигурно беше видение.
Ръката на жената се вдигна към устата й, когато тя промълви нещо на италиански — език, който той не говореше.
„За Бога, тя е истинска — помисли си той. — От плът и кръв. ТЯ Е МОЯТ СПАСИТЕЛ.“
— Благодаря на Бога, че сте тук — извика той. — Благодаря на Бога!
Тя се втренчи в него — очите й издаваха страх и изненада. След това се обърна, затича се и се скри от погледа му.
— Върни се! — изкрещя той след нея. — Върни се, която и да си. Няма да ти причиня зло. По дяволите — ВЪРНИ СЕ!
Беше си отишла.
Той се надяваше и се молеше тя да му помогне, защото без нея беше загубен.
ГЛАВА 29
Единственото, което Лъки се погрижи да вземе от бюрото си, бяха снимките в сребърни рамки на децата й и на Лени. Тя ги грабна и без да каже нито дума повече, излезе от офиса си.
Киоко тичаше редом с нея, докато тя бързаше към колата си.
— Какво стана? — попита той почти толкова стреснат, колкото беше и тя.
— Този измамен, лъжлив кучи син ме е продал! — кипна Лъки. — Ще го погреба. Чуваш ли ме, Киоко? Ще погреба това копеле.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Киоко.
— Да. Уреди веднага да преместят всичките ми неща от офиса. Искам да се махне бюрото ми, коженият ми стол. Искам си всяко парченце мебелировка, което ми принадлежи. А ако онази жена ти създаде неприятности, обади се на адвоката ми.
— Направо не е за вярване това, което се случи — ядосваше се Киоко.
— Много е просто — заключи Лъки. — Измами ме моят довереник и бизнес съветник — господин Мортън Шарки. Но не се безпокой, Киоко. Ще открия защо и ще го накарам да съжалява. Ще го направя на парченца.
— Да се обадя ли на Чарли Долар, че си си тръгнала?
— Да, моля те, направи го — каза тя, докато се опитваше да овладее гнева си и да мисли разумно. — Не искам това да се разнася из студиото. Кажи на Чарли, че е изникнало нещо спешно.
— Разбира се, Лъки.
— Ще работиш при мене, в къщи, Ки, докато оправим тази работа. Добре ли е за тебе?
— За мене ще е чест.
Тя го изпрати да каже на Чарли, че няма да се върне, качи се в колата си и за момент поседя зад волана, докато поставяше купчината сребърни рамки на мястото до шофьора. Образът на Лени се втренчи в нея. Импулсивно вдигна снимката и целуна образа му през стъклото.
— Липсваш ми, любов моя — промърмори нежно. — Толкова, толкова ми липсваш.
О, Господи, какво ставаше с живота й? Първо Лени, сега това. Всичко се разпадаше… Всичко.
Тя избухна в сълзи и напусна паркинга — нямаше къде другаде да отиде освен в къщи. Когато се посъвзе, се обади на личния си адвокат Брус Грей и му обрисува ситуацията.
Брус беше шокиран колкото нея.
— Как е позволил Мортън да се случи такова нещо? — каза той.
— Да позволи ли? — избухна тя. — По един или друг начин той го е организирал.
— Защо? — попита Брус озадачено.
— За да ме разкара — каза тя горчиво. — Каквото и да е, аз смятам да го открия. Междувременно ще ти изпратя наличните документи. Направи ми пълен списък на всички, които имат акции. Да видим дали са продали, или просто са гласували за тази жена.
— Това ще е лесно.
— Името й е Дона Ландсман. Звучи ли ти познато?
— Никога не съм чувал за нея.
— Изготви ми пълен неин портрет. О, да, Брус — събери ми тази информация преди края на деня.
Когато пристигна в къщи, децата бяха навън, всичко беше мирно и тихо. Тя отиде до прозореца и се взря в прекрасната гледка на океана. Импулсивно изтича нагоре, преоблече се с фланелка и къси панталони и се отправи към брега. Обичаше морето — да повърви по линията, където се разбиваха вълните, беше отличен начин да си събере мислите и да премисли нещата.