Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Тъй като аз не съм джентълмен — гласеше злобният отговор, — не съм в състояние да проявя подобна галантност.
Беше смешно, но при тези думи Анжелика изпита радост. Едва се сдържа да не се усмихне, да му покаже какво облекчение изпитва. Рейнолд пое дълбоко въздух и продължи:
— Ожених се за теб заради зестрата ти.
Анжелика усети как сърцето й се качи в гърлото. Тя вдигна глава и го погледна с разширени от смайване очи.
— Това е невъзможно. Та ти не знаеше нищо за нея, преди да ти разкажа.
— Лъжеш се, скъпа. Знаех го доста отдавна, тъй като в Начез се говореше само за това.
Бученето на машините се усили. Корабът набираше скорост. Вятърът свиреше в дървените навеси, проникваше през дъждобрана на Анжелика и я караше да трепери. Не знаейки как да реагира, тя сведе глава.
— Не мога да разбера — прошепна безсилно тя. — Ти си богат човек и аз бях готова да се закълна, че не харесваш особено подобни брачни аранжименти.
— Права си — съгласи се спокойно Рейнолд. — Но в случая с теб ме ръководеше преди всичко желанието да възвърна собствеността на семейството си. Знаеш ли, вторият ми баща се казваше Жерар Дюло.
Това беше достатъчно. Анжелика знаеше добре това име. Жерар Дюло беше собственик на плантацията „Боньор“ и я беше загубил при игра на карти с Едмънд Крю.
Дъждът падаше на едри капки по палубите, вятърът го носеше над носа и от дървените перила капеше вода. Небоядисаните кипарисови греди блестяха, въздухът тежеше от миризмата на мокро дърво и тиня. Анжелика пое дълбоко влажния аромат и проговори предпазливо:
— Значи си се оженил за мен, за да си върнеш наследството.
— То не е мое наследство, а на мама. И на Дебора.
— Но като мой съпруг ти ще можеш да използваш плантацията, да я управляваш, да я притежаваш, макар и не с акт за собственост. Колко… хитро си постъпил.
— Не ми се искаше да ти кажа това сега, предпочитах да почакам още малко. Но след като отиваме в „Боньор“ стана наложително да узнаеш всичко.
— Всички там те познават, ще те поздравяват по име… — проговори унесено Анжелика. Дъждовните капки, което намокриха бузата й, бяха горещи. Имаше чувството, че някой е стоварил на раменете й огромна тежест и всеки момент ще се строполи на палубата.
— Включително мама, защото тя още живее там — съгласи се Рейнолд.
— Дебора и Майкъл знаят ли? — попита безизразно Анжелика.
Мъжът й кимна.
— Сигурно ще се радваш да узнаеш, че и те, както и мама, не одобряват методите ми и ги наричат отвратителни и недостойни.
Дебора. Кой знае защо, Анжелика бе решила, че фамилното й име е Хардън, също като на Рейнолд. Като размисли, се сети, че когато ги представи една на друга, Майкъл всъщност не каза ясно името й, а само го смънка. Тогава тя бе помислила, че се е развълнувал от неочакваната поява на момичето и го е пропуснал.
Трябваше да събере цялата сила на волята си, за да вдигне глава и да погледне мъжа си в очите. Гласът й прозвуча чуждо:
— И те ли са на мнение, че си безпринципен и… дявол в човешки образ?
— О, това се разбира от само себе си. — Рейнолд изглеждаше напълно безгрижен.
Той беше съвсем мокър! От косата му се стичаха едри капки вода. Изведнъж Анжелика усети странно желание да го отведе в топлата кабина, да го изсуши и утеши. Типично женска слабост, която нямаше нищо общо с характера й.
С напрегнат, ироничен глас тя установи:
— Нищо чудно, че беше в толкова лошо настроение. Не е лесно да направиш такова признание, преди да си готов за него.
— Надявах се, че като ти го кажа по-късно, ще ти бъде все едно.
Анжелика изпухтя презрително.
— И какво, според теб, щеше да доведе до промяна в мнението ми? Бременност? Не губи надежда, може вече да си постигнал тази цел. Все пак успя да направиш така, че възможността стана реална.
— Ти наистина ме смяташ за покварен тип — отбеляза тихо той. — Бих могъл да ти кажа, че до вчера избягвах упорито осъществяването на съпружеските си права, макар че едва се сдържах. Бих могъл да ти кажа, че не съм планирал това да се случи, нито съм го извършил хладнокръвно. Но ти надали ще ми повярваш…
Анжелика усети пронизваща болка в сърцето. Никой не беше в състояние да й помогне.
— За съжаление си прав. Шансовете да ти повярвам са нищожни.
— Сега говори дъщерята на играча. Което ми напомня, че тъгата или възмущението не са запазени единствено за теб.
Гневът придаде сила на думите й.
— Ако искаш да кажеш, че баща ми носи някаква вина за смъртта на втория ти баща, искам да ти припомня, че няма закон, който забранява да се играят карти и да се печели или губи.
Лицето на Рейнолд побеля като платно, в очите му блесна гняв. Той отвори уста да каже нещо, но веднага я затвори и стисна здраво зъби.