Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Мисля, че разбирам — прошепна Анжелика и наистина разбираше. — Вие сте добър приятел, след като се тревожите за него.
— Не само за него — възрази Майкъл и се изчерви. Сведе глава и погледна ботушите си, после отново се загледа към реката. — Исках само да ви кажа, че не вие разгневихте Рейнолд. Просто… положението е такова.
Анжелика гледаше замислено мократа трева, грозните отсечени дървета и размишляваше над онова, което беше чула. Усети как студът прониква в тялото й и потръпна.
— Както обикновено, той беше прав — рече накрая тя. — Вие изпитвате съжаление към мен. Защо?
Майкъл се поколеба. Не можеше да й каже нищо повече. Лоялността към Рейнолд го задължаваше да пази мълчание. На лицето му грейна уморена усмивка.
— Мисля, че Рейнолд употреби думата съчувствие. Това е нещо друго. Вие сте прекрасна жена и жертва на трагични обстоятелства, освен това сте заобиколена от тайни. — Той вдигна рамене. — Рейнолд ме познава достатъчно добре, за да разбере, че не съм в състояние да устоя на една такава комбинация.
Какво ли имаше предвид? Анжелика беше твърде объркана, за да прозре какво се крие зад думите му.
— Бяхте много мил с мен и аз съм ви благодарна.
— Лесно е човек да бъде мил с вас — отговори с усмивка Майкъл, взе ръката й и я вдигна към устата си.
Този жест издаваше дружелюбие и не беше нищо повече от приятелско потупване по рамото. Но когато вдигна глава. Майкъл изведнъж се скова. Анжелика проследи погледа му и замръзна на място.
С гола глава под леещия се дъжд, Рейнолд стоеше на предната палуба, втренчил очи в двете фигури на брега. Откога ли ги гледаше?
Когато двамата с Майкъл се върнаха на борда, Анжелика положи огромни усилия да се покаже спокойна и безгрижна. Ала коленете й бяха омекнали, лицето издаваше напрежение, ръката й беше ледена. По едно време се спъна и се почувства ужасно неловко. Полите й, които се бяха влачили през локвите, бяха опръскани с кал, обувките бяха мокри. Дъждът биеше право в лицето й, от качулката капеше вода. Връщането им се отличаваше с елегантността и стила на евтина погребална процесия.
На палубата излезе една жена и застана до Рейнолд. Дебора. За да се отърве от мъчителното напрежение, Анжелика се обърна към мъжа до себе си:
— Дебора направи всичко възможно да ви помогне. Не знаех, че е толкова привързана към вас.
Майкъл я изгледа учудено.
— Мисля, че тя желаеше да защити по-скоро вас. За нея аз съм един дързък негодник, който изобщо не заслужава внимание.
— Съмнявам се.
— Така ли? Тогава още не сте забелязали, че тя сравнява всички мъже с брат си. Аз съм твърде много в сянката на Рейнолд, за да събудя вниманието й.
— Но много го искате, нали? — Анжелика наклони глава, за да види лицето му под широкополата шапка.
— Кой не би искал? — Гласът на Майкъл издаваше безпомощност. Значи страховете й, че чувствата му към нея са от съвсем друго естество, са били необосновани!
— Тогава трябва да направите нещо, за да я спечелите — отговори делово и в същото време окуражително тя.
— Ако някой посмее да я отвлече, можете да бъдете сигурна, че ще се втурна да я спасявам — отговори с горчив смях той.
Анжелика се засмя и двамата изкачиха стълбичката в най-добро настроение. Което за съжаление не беше най-доброто средство да умилостивят Рейнолд.
— Ако ми беше казала, че се чувстваш притеснена, щях да се погрижа да те изведа на разходка — посрещна я с режещ глас той.
Изведнъж Анжелика усети, че чувствата на мъжа й, все едно справедливи или не, не я засягат. Майкъл и Дебора вероятно не разбраха значението на думите му, но тя го разбираше много добре. Хрумнаха й няколко подходящи отговора, но тя побърза да ги отхвърли като твърде предателски. Затова се изправи гордо и отговори:
— Невъзможно. Ти не беше тук.
— Така ли? — попита тихо той, пристъпи напред и улови ръката й. — Но сега съм.
14
Анжелика позволи на Рейнолд да я отдели от другите и да я отведе в кабината й. Какво друго можеше да направи? Той й беше съпруг и тя нямаше желание да предизвика още една грозна сцена.
Което, разбира се, не я възпря да се ядоса на нахалството му. Той си въобразяваше, че може да се отнася с нея, както си иска — в един момент да я целува, в следващия да си отиде, а тя беше длъжна да приема всичко и да е доволна. Очевидно той искаше жена му да седи и да го чака, покорна и скромна, докато той реши отново да я забележи и да се погрижи за развлеченията й.