Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Тя се запита дали на този мъж някога му е минавало през ума, че може и да е влюбен в жена си. Реши, че вероятно не си е и помислял за такава възможност, но не бе толкова глупава, че да го попита направо. Обаче щом той не вярваше, че е в състояние да сдържа нагона си във вихъра на страстта, то тогава как да му помогне и, което бе още по-важно, как да помогне на господарката?
— Думите ви ме карат да погледна на случая по друг начин — продължи Алма и отново погледна към ръцете му. — Господарката може и да е дребна и крехка, но тя все пак е жена, а ние, жените, сме много по-силни и издръжливи, отколкото си мислят мъжете. Може пък изобщо да не я боли от вашите ласки.
— Не искам да й причиня болка, за да проверя дали думите ви отговарят на истината.
— Ами тогава покажете ми на мен. Мисля, че мога да преценя какво може да понесе една жена и какво не.
Той я изгледа с подозрение, а тя му се усмихна окуражително, въпреки че като гледаше тези ръчища, мъничко я достраша. Освен това съществуваше опасността започне ли веднъж, да не поиска да спре. Да, но как иначе да разсее опасенията му? Учудващото бе, че тези страхове изобщо го измъчваха. Но все пак щеше да е истинско безобразие, ако господарката не изпиташе никога удоволствието от ласките на такъв мъж.
— Не ви съблазнявам, господарю, в никакъв случай. Просто ще проверим как докосвате жена си. Нищо повече, повярвайте ми.
Той изръмжа.
— Разбирам. Обаче ти съвсем не си толкова крехка като жена ми.
При тези думи тя се усмихна широко.
— Да, но гръдта си е гръд, независимо от размерите. Тя усеща по един и същ начин както болката, така и насладата. Просто пипнете моите гърди така, както сте свикнали, и тогава ще мога… — Той последва съвета й още преди да се доизкаже, и тя се дръпна рязко назад. — Сега вече разбирам какво имате предвид, господарю. Имате твърде здрава хватка. — Осмели се дори да му каже нещо, което бе споменавала вече на не един рицар: — Само че женската гръд все пак не е дръжка на меч. Тя няма да се изплъзне от ръцете ви, ако я хващате не толкова здраво… О, Боже, господарката!
— Какво?
Той се обърна и видя жена си да стои в рамката на вратата с кошница билки в ръка. Само след миг от нея вече нямаше ни следа.
— Моля ви! Настигнете я и й обяснете всичко! — извика Алма.
— Защо? Ако сега тръгна след нея, ще се наложи отново да я любя в гората, а тя не ги обича тези работи.
Червената Алма го изгледа слисано.
— Но тя ще си помисли…
— Не ставай глупава, момиче. Тя няма никакви причини да си мисли каквото и до било. Макар че не й доставя удоволствие, жена ми все пак не ми отказва. Защо тогава да го върша с други жени?
Алма предпочете да не му довери, че когато жените се отвращават от близост със съпрузите си, последните обикновено отиват при друга жена. Често обаче самите съпруги одобряваха кръшканията на мъжете си. Стоическото спокойствие на Ранулф я накара да позабрави страха си. Може пък някой ден лейди Рейна да й поблагодари за помощта, а ако все пак не го стореше, Алма поне щеше да се погрижи господарката да има основания за благодарност.
— Господарю, мисля, че трябва да подхванем нещата по друг начин. Вие ме попитахте как да доставите удоволствие на вашата лейди, без да й причинявате полка. Обаче аз пропуснах да ви кажа нещо важно. Може би трябва да започнете съвсем бавничко. Първоначално не я докосвайте с ръце. Вместо тях използвайте устните и езика си.
— Не е същото.
— Защо да не е? С устни можете да я докосвате навсякъде — точно както сте го правили досега и с ръцете.
— Навсякъде ли?
— Да.
— Навсякъде?
Червената Алма се подсмихна лукаво, тъй като буквално прочете мислите му.
— Точно така. Също и там. Повечето мъже изобщо не се сещат за тази възможност, но малкото на брой познавачи се наслаждават истински, когато го правят. Разбира се, жена ви ще протестира, тъй като ще й се стори крайно неестествено. Но ако сте достатъчно настойчив, на нея не само ще й хареса, нещо повече — тя ще изпита върховна наслада от любовта.
— Но как е възможно?
Червената Алма се изчерви за пръв път от много години насам.
— Повярвайте ми, господарю, наистина е така. По този начин не ще се наложи да учите бързо най-подходящите ласки. Пред себе си имате предостатъчно време, докато опознаете жена си по-добре.
Той не я попита повече нищо, само остави на масата една сребърна монета; до този момент Червената Алма не бе виждала такава сума на едно място. Освен това й обеща, че ще получи още толкова, ако предсказанията й се сбъднат. От този момент нататък всичко зависеше вече от господарката. Защото не малко жени се съпротивляваха ожесточено против вида любов, който тя предложи, а и мъжете в такива случаи не се стараеха кой знае колко, за да постигнат успех. Само че новият господар не приличаше на човек, който се отказва лесно от целите си. Съвсем не! Той бе решен на всичко, само и само да удовлетвори страстта на своята лейди. Независимо от нейното съгласие или несъгласие. Какво ли не би дала да прекара следващата нощ като бълха в леглото на двамата!