Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Ранулф не затвори вратата зад себе си. Червената Алма го чу да влиза, но все още не го бе съзряла. Най-накрая любопитството й надделя и тя се обърна. В първия момент не успя да различи лицето му, тъй като светлината идеше иззад него; но ръстът му го издаде. Жената пребледня от ужас.
— Бог да ми е на помощ, само не вие! — продума тя със свито гърло и пребледня още повече. — О, искам да кажа… моля, господарю… Господарката се отнася много добре с мен, не ругае често, подарява ми най-различни мехлеми, тя…
— Ти защо заговори за нея?
— Ами… защото… тя сигурно ще ме намрази, ако научи, че сте били при мен.
— Защо? — Тя обаче го загледа втренчено и той избоботи: — Не, не съм дошъл тук за онази работа; така че няма да има никакви причини да си мисли каквото и да било.
Думите му изплашиха жената още повече. Тя се запрепъва към дървената маса и се строполи на пейката до нея. Вкопчи се в ръба на масата и кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Да не искате да ме изхвърлите оттук?
— Какво? — Той смръщи чело, след което продължи: — Не ставай глупава, жено. Ти вършиш важна работа, както всеки един крепостен. Дошъл съм за съвет.
— Съвет ли? — повтори тя с глуповата усмивка.
— Да. — Той напъха бронираните ръкавици под колана на панталона си и се приближи. Лейди Ела скочи върху масата. — С други думи — интересува ме това, което знаеш за жените.
По устните й пробяга тънка усмивка, която озари цялото лице.
— Естествено! Всичко, всичко ще ви кажа, господарю. Само питайте.
— Как да доставя удоволствие на жена си, без да й причиня болка? — попита той и се настани до нея на пейката. Лейди Ела скочи веднага в скута му и се приготви да получи дежурната порция милувки. Червената Алма загледа Ранулф втренчено с големите си кръгли очи, но той не я забеляза.
— Значи сте й причинили болка, така ли?
— Не, все още не… поне така си мисля. Но се опасявам, че ако я докосна така, както аз си знам, ще я заболи. Откакто я срещнах, не мога вече да сдържам страстта си.
— А защо си мислите, че може да я нараните?
Той вдигна ръцете си във въздуха и ги заразглежда с мрачно изражение на лицето.
— А какво друго да си помисля с тези лапи? Те са свикнали на високи, яки жени, които не се плашат от някоя и друга по-груба ласка. Как да се отнасям с жена толкова дребничка и крехка като моята лейди?
Едва-що произнесъл тези думи и Ранулф тупна с въпросните ръце по масата и котката скочи стреснато на гърба му. Червената Алма се загледа в тях, докато галеха котката.
— Ваша ли е котката, господарю? — попита тя със замислен глас.
— Да.
— Виждам, че сте привързан към животинката. По едно време и аз самата имах един котарак, когото обичах много. Понякога изпитвах нужда да го притисна много силно към себе си. Обзема ли ви и вас от време-навреме подобно чувство?
Той се усмихна и почеса животинката зад ушите.
— Да, често.
— Добре. Но всъщност не го правите никога, нали?
— Разбира се, че не. Нали ще взема да убия котката.
— Най-малкото ще я нараните тежко.
Той смръщи отново чело.
— Това какво общо има с моя въпрос?
— А не ви ли е минавало през ума, че щом като се отнасяте с една котка нежно, за да не и причините божа, по същия начин трябва да се отнасяте и с жената?
— Сравняваш жена ми с котка?
— Не, съвсем не — побърза да го увери тя. — Казвам само, че с тези ръце вие не причинявате болка на котката, въпреки че тя е значително по-малка от жена ви.
Той изръмжа.
— До, но аз не желая да се любя с котката, нали?
Тя захапа долната си устна, за да не прихне в смях.
— Разбира се, че не. Опитвам се само да ви напомня, че вие никога не сте се замисляли дали ще нараните някоя от предишните си жени или пък че ще причините болка на някое куче или кон, когато го шляпнете по-яко с ръка. Вие обаче знаете отлично, че котката е нещо друго и може да я заболи. Тази мисъл не напуска ума ви. Точно така стоят нещата и с вашата лейди. Разбирате, че тя се отличава от онези, другите жени и че трябва да се отнасяте с нея по-внимателно. Дори и когато не съумеете да овладеете страстта си, вие все пак не забравяте този факт и укротявате силата си, за да я предпазите.
— Не, не е така. Нали ти казах вече, че никога досега не съм изпитвал толкова остра, мъчителна страст, както сега към жена си. Няма значение дори къде се намираме в момента. Когато желанието ме обсеби, просто няма спиране. Сякаш някой ми отнема разума и в мен остава единствено неутолимото желание да притежавам Рейна.
— Разбирам — каза тихо Червената Алма.