Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Беше гладен. Нямаше представа колко е часът. Бяха взели часовника му, в офиса също нямаше. Слънцето се спускаше на запад. Късен следобед или ранна вечер, а той не беше обядвал. Отиде отново до вратата към коридора и се ослуша. Нищо освен приятния шум на сградата и бръмченето на мотора на хладилника. Отиде в кухнята. Спря за момент, с пръст над електрическия ключ, после събра смелост и пусна осветлението. Запали се флуоресцентна тръба — затрептя за момент, после обля помещението с равен блясък и го изпълни със сърдито жужене. Кухнята беше маломерна, с малка мивка и малък плот. Видя обърнати наопаки измити чаши, зацапана машина за кафе. Под плота имаше малък хладилник. Вътре откри мляко, шест кутии бира и старателно сгъната найлонова торба. Извади я. Съдържаше нещо, увито във вестник, доста тежко и плътно. Изправи се и разгъна вестника върху плота. Найлонов плик. Улови го за дъното и отрязаната ръка тупна върху плота. Пръстите бяха бели и сгърчени, виждаше се поресто червено месо, счупени бели кости и синкави вени. Тогава блясъкът на флуоресцентната лампа се завъртя, изчезна от полезрението му и Честър Стоун се свлече на пода.
Ричър остави кутията с пицата на пода в асансьора, измъкна пистолета от колана си и го сложи в сака при патроните. После вдигна пицата и вратата се плъзна настрани; беше стигнал на четвъртия етаж. Джоди му отвори веднага щом се появи в обсега на шпионката. Беше го чакала в коридорчето зад вратата. Все още бе с ленената рокля, леко смачкана на бедрата, защото бе седяла цял ден. Дългите й загорели от слънцето крака бяха леко разкрачени.
— Донесох вечеря — каза той.
Погледът на Джоди обаче се насочи към сака.
— Последен шанс, Ричър. Трябва да кажем на някого за всичко това.
— Не — отвърна той.
Остави сака на пода, а Джоди мина зад него, за да заключи вратата.
— Добре — каза тя след малко. — Може би си прав, ако си имаме работа с властите. Може би, ако е така, трябва да стоим настрана от полицията.
— Да — отвърна Ричър.
— Значи по този пункт съм с теб.
— Хайде да хапнем.
Занесе пицата в кухнята, а Джоди подреди масата — за двама, един срещу друг, чинии, ножове и вилици, книжни салфетки, чаши вода с лед. Като двама души, които живеят в апартамента постоянно. Ричър остави пицата на плота и я отвори.
— Избирай.
Джоди застана зад него. Усещаше присъствието й. Долавяше парфюма й. Почувства дланта й върху гърба си. Изгаряше го. Джоди я задържа там за миг, после леко го дръпна настрани.
— Хайде да я разделим — каза тя.
Закрепи кутията на ръката си и я занесе до масата, после я разряза и сложи парчетата в двете чинии. Ричър седеше и я наблюдаваше. Беше стройна и енергична, превръщаше и най-обикновената дейност в грациозен танц. След като свърши, Джоди отиде до кошчето, за да хвърли кутията, и се върна. Роклята подчертаваше извивките на тялото й. Седна. Ричър чу шумоленето на ленения плат и после кракът й неволно докосна коляното му.
— Извинявай — каза тя.
Избърса пръстите си в салфетката, прибра косата си зад раменете и наклони леко глава за първата хапка. Хранеше се с лявата ръка, поглъщаше парчетата лакомо.
— Не съм обядвала — каза тя. — Нали ми каза да не излизам от сградата.
Прокара език по устните си, за да прибере капка разтопено сирене, и се усмихна смутено. Устните й блестяха от мазнината. Отпи голяма глътка вода и каза:
— Аншоа. Много обичам. Как разбра? Само че след това ожадняваш, нали? Много е солена.
Роклята й беше без ръкави и откриваше целите й ръце. Бяха слаби, загорели от слънцето, деликатни. Почти нямаше мускули — бицепсът й приличаше на сухожилие. Беше страхотна и дъхът му секваше от нея, но физически беше загадка. Висока и толкова слаба, че се чудеше как в тялото й се побират всичките важни органи. Беше като вейка и в същото време жизнена, корава и силна. Загадка. Спомни си ръката й, обвила кръста му преди петнайсет години — сякаш някой го бе стегнал с дебело въже.
— Не мога да остана тук тази вечер — каза той.
Тя вдигна очи и го погледна.
— Защо? Ако трябва да правиш нещо, ще дойда с теб. Както ти казах, с теб съм.
— Не, просто не мога да остана.
— Защо? — попита Джоди пак.
Ричър пое въздух и го задържа в гърдите си. Косата й блестеше от светлината.
— Не е уместно да остана.
— Защо да не е?
Той сви рамене смутен.
— Защото не е, Джоди. Защото гледаш на мен като на брат или чичо, заради Лион… Но аз не съм това, нали?
Тя го гледаше.
— Съжалявам — добави той.
Очите й се разшириха.
— Какво?
— Не е редно — каза Ричър тихо. — Ти не си ми сестра или племенница. Това е само илюзия, защото бях близък с баща ти. За мен ти си красива жена и не мога да стоя тук насаме с теб.