Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Дан сякаш беше прочел мислите й, защото забави стъпки и подметна:
— Човек като че ли нищо повече не може да иска.
— Като че ли си прав.
— Съвсем различно е от мястото, където израснах.
— Да, предполагам, че е така.
Моли вървеше пред тях, заедно с Пух, който размахваше уши и подскачаше, за да бъде забелязан от тълпата.
Дан си сложи чифт слънчеви очила и придърпа шапката по-ниско над очите си.
— Нищо повече не мога да направя за прикритие. Не че ще свърши някаква работа. Особено пък с тази твоя шапка.
— Какво й има на шапката?
Фийб сложи ръка върху копринената роза, която придържаше периферията.
— Нищо й няма. Всъщност дори ми харесва. Просто и без това ще ни бъде доста трудно да изглеждаме незабележими, а тази шапка усложнява още повече нещата.
Тя разбра какво има предвид.
— Може би идеята за това излизане не беше чак толкова добра.
— Идеята е страхотна. Сега журналистите няма да знаят какво да си мислят за нас. Лично на мен много ми харесва идеята да им натрием носовете.
Моли внезапно спря и дръпна каишката на Пух.
— Искам да се връщам.
— Но ние току-що пристигнахме — напомни и Фийб.
— Не ми пука. Казах ти, че не искам да идвам.
Фийб забеляза, че Моли поглежда към група момичета, които седяха на едно тревисто възвишение точно пред тях.
— Тези момичета твои приятелки ли са?
— Те са идиотки. Всичките са фръцли, които си въобразяват, че са нещо повече от останалите. Не мога да ги понасям.
— Тези причини са достатъчни, за да вдигнеш още по-високо глава. — Дан свали слънчевите си очила и се загледа към групичката. — Хайде, Моли, да им покажем, че не си коя да е. — Той хвана каишката на Пух. — Фийб, дръж си малкия плъх. Моли и аз си имаме работа.
Фийб беше прекалено притеснена за Моли, за да спори с Дан, за това, че е нарекъл Пух плъх. Той отведе сестра й до момичетата. Тя очевидно не искаше да се приближава, но той нямаше намерение да я пуска. Едва когато той свали шапката си, Фийб разбра какво е намислил. Лицето му заедно с лицата на Боби Том и Джим Бийдерот бяха сред най-добре познатите в окръг Дю Пейдж. Очевидно беше решил, че няма нищо против Моли да го използва, за да впечатли момичетата от училище.
Фийб се приближи до възвишението и забеляза, че господин Голяма Клечка явно се е надценил. Индивидите от мъжки пол може би щяха да го познаят, но тези момичета определено не бяха почитателки на футбола.
— Татко ти случайно да е Тим Рийнълдс, посредникът? — чу тя гласа на Дан, който питаше една дъвчеща дъвка нимфа с дълга коса и дървени гривни.
— Ъъ — отвърна момичето, което се интересуваше повече от съдържанието на чантичката си, отколкото от това да си разменя любезности със страшилището на футболното игрище.
— Много мило, че опита — промърмори тихо Фийб, когато спря зад гърба му. После додаде по-силно: — Здравейте момичета. Аз съм сестра на Моли.
— Момичетата преместиха очи от Фийб към Моли.
— Мислех, че е майка ти — измърмори едно силно гримирано червенокосо момиче.
Дан се подсмихна.
Фийб се престори, че не го забелязва и затърси в мозъка си друга тема за разговор, докато Моли се взираше отчаяно в обувките си.
— Как върви училището тази година?
— Добре — промърмори едно от момичетата.
Друго сложи на ушите си слушалките на касетофона. Момичетата престанаха да се занимават с Моли и заоглеждаха тълпата за нещо, което заслужаваше повече внимание.
Фийб опита отново.
— Моли казва, че повечето от учителите не са лоши.
— Да.
— Сигурно.
Червенокосата стана.
— Хайде да се махаме, Кели. Това е отегчително.
Фийб погледна Дан. Идеята беше негова и се провали напълно. Но той определено изглеждаше доволен от себе си, вместо да се чувства неудобно.
— Наистина ми беше приятно да се запознаем, момичета. И да се повеселите добре днес, чувате ли!
Момичетата го изгледаха сякаш беше марсианец и тръгнаха към група момчета, които се задаваха по пътеката.
— Не може да се каже, че успя да ги омаеш — изтъкна Фийб.
Той мушна слънчевите очила в джоба на фланелката си.
— Само почакай, агънце. През целия си живот съм успявал да впечатля жените, така че знам какво правя.