Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Събираше информация за Дан Кейлбоу, като орехи за зимата. Беше готов да я използва, когато се наложи, но досега Кейлбоу сам си оплескваше нещата. Старс бяха спечелили само един мач през сезона и с всичките тези обръщания на играта изглеждаха като училищен отбор. С всяка загуба Рей се чувстваше малко по-добре. Може би щяха да уволнят Кейлбоу за некадърност.
Изчака треньорът на Старс да се отдалечи и тогава си тръгна. Елън го посрещна на вратата и веднага му се развика. Той мина покрай нея, без да й продума, отиде в кабинета и заключи вратата. Отпусна се в любимия си стол и запали цигара.
Малката стая беше облицована с борови плоскости, но те почти не се забелязваха, защото целите стени бяха покрит със снимки на Малкия Рей, трофеи, фланелки, грамоти в рамки и статии от вестници. Понякога, когато беше тук, Рей си представяше, че всичко това е негово. През последните няколко месеца дори спеше на старата кушетка до единствения прозорец на стаята.
Той дръпна от цигарата и се закашля. Спазмите ставаха все по-продължителни, сърцето му отново бумтеше, но все още се държеше. Няма да умре, преди Кейлбоу да си плати. Искаше му се Старс да губят всеки мач. Искаше му се целият свят да разбере, че този мръсник е направил най-голямата грешка в живота си, когато изгони Малкия Рей. И тогава Рей щеше да се върне в старите дупки, за да пийне с приятелчетата си. Искаше му се поне още веднъж да се почувства като голяма клечка, преди да умре.
Рей стана от стола и приближи до вградения шкаф, където държеше бутилка уиски, скрита зад разни кутии. Развинти капачката и отпи, после взе бутилката със себе си и седна на кушетката. Взе пистолета от ъгъла на масата. Беше го оставил там вчера, след като се върна от дежурството си в Двореца на спорта.
Тази вечер дворецът беше празен. Но утре имаше религиозно събиране, а на следващата вечер — някаква негърска рап група. Мразеше да пази на концерти, но иначе му харесваше да работи като охрана. Особено през неделните следобеди, когато Старс губеше.
Той отпи отново и погали оръжието в скута си, заслушан в рева на тълпата, която крещеше неговото име.
Хардести!
Хардести!
Хардести!
2.
Фийб надничаше между завесите, докато Дан паркираше ферарито на алеята пред дома й точно по обяд в събота. Тя придърпа обратно завесите. Стомахът й се свиваше, сякаш щеше да отива на първата си среща. Слезе по стълбите и извика на Моли.
— Дан е тук. Да тръгваме.
— Не искам да идвам.
— Разбирам те, но въпреки всичко ще дойдеш с нас. Имам нужда някой да наглежда кучето.
— Това е само извинение и ти го знаеш. Можеш да оставиш Пух тук с мен.
— Той има нужда да се поразходи. Престани да се дърпаш, Моли. Просто опитай. Денят е чудесен и ще се позабавляваме.
Искаше й се думите й да се окажат истина, но си знаеше, че е по-вероятно двамата с Дан да се скарат. Надяваше се присъствието на Моли да подейства като буфер.
Новината за отстраняването на Дан се появи по вестниците във вторник сутринта и през цялата седмица журналистите дебнеха Рон и Фийб. Някои от тях дори успяха да открият, че Дан е в дома си в Алабама. Дан и Рон направиха отделни изявления, но в никое от тях не се съдържаше някаква информация. Наложи се най-после Фийб да се обади на члена на комисията към Националната футболна лига. Не е необходимо да се споменава дори, че той съвсем не беше доволен. Единственото хубаво нещо беше, че отстраняването на Дан смачка слуховете за връзката между него и Фийб.
Моли се появи на стълбището с нови джинси, плетена блуза с широка яка и намръщено лице. Фийб се канеше да се обади на Дан, че ще вземе с тях Моли, но нещо я спря, може би твърде силното желание да чуе гласа му.
Моли беше прибрала назад косата си, за да се виждат малките златни обици на току-що пробитите й уши. Фийб се радваше, че все пак успя да я убеди да се подстриже по-късо, за да не скрива косата дребните черти на лицето й. Тя смяташе, че Моли е много сладка така, но сестра й отказваше да приеме комплиментите й.
— Не е честно — заоплаква се Моли. — Не разбирам защо ме караш да правя това.
— Защото съм подла и безсърдечна.
Денят беше топъл и Фийб си беше облякла зеленикави плисирани къси панталони със светложълта блуза, чорапи в същия нюанс и бели ленени гуменки. Преди да грабне Пух, тя намести на главата си сламена шапка с широка периферия, като се постара розовата копринена роза, която придържаше периферията да се окаже точно в средата.
— Тази шапка е глупава.
— Благодаря ти за гласуваното доверие, Моли. Една жена винаги иска да е сигурна, че изглежда възможно най-добре.