Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Лицето на Моли беше почервеняло от притеснение и тя като че ли всеки момент щеше да избухне в сълзи.
— Казах ви, че не искам да идвам! Това е отвратително! Мразя ви!
Тя се опита да избяга, но още преди да се помръдне, Дан сложи ръка на раменете й и я задържа до себе си.
— Не бързай толкова, Моли. Тъкмо стигнахме до приятната част.
Фийб веднага забеляза причината за нарастващата тревога на Моли. Към групата на момичетата се приближаваха четири момчета. Бейзболните им шапки бяха обърнати с козирките назад, прекалено големите им фланелки висяха почти до долния край на шортите им, езиците на черните им маратонки стърчаха.
— Дан, остави я. Достатъчно притеснения и създаде.
— Почти ми се иска да ви оставя да се оправяте сами с жалките си силици, но не съм толкова жесток.
Момичетата викаха момчетата по имена, като в същото време се опитваха да изглеждат равнодушни. Момчетата започнаха да се мушкат един друг в ребрата. Едно от тях се оригна силно, като с това очевидно имаше намерение да направи впечатление.
И тогава забелязаха Дан.
Те го зяпнаха и няколко мига изглеждаха така, сякаш не могат да се помръднат. Момичетата ги заобиколиха като бърбореха и отмятаха коси, но момчетата не им обърнаха внимание. Очите им бяха залепнали върху треньора на Старс.
А очите на Дан бяха залепнали върху Моли. Той й се усмихна и повдигна брадичката й.
— А сега се усмихни, Моли, и се дръж така, сякаш си най-безгрижното същество на света.
Моли забеляза какво става. Тя преглътна притеснено, когато всички момчета се обърнаха към нея.
— Познаваш ли някой от тях? — попита Дан тихо, без да отмества очи от нея.
— Шкафчето на момчето с дългата коса е до моето.
Фийб си спомни, че Моли й беше споменала за готиното момче, което се правело, че свири на китара.
— Добре. Сега просто вдигни ръка и му махни леко.
Моли изглеждаше уплашена.
— Не мога да го направя.
— Точно сега той е много по-притеснен от теб. Направи каквото ти казвам.
Откакто се беше докоснал до футболна топка, Дан беше водач сред мъжете, така че Моли не можеше да му бъде достоен противник. Тя махна леко и нервно, преди ръката й да се отпусне обратно. Бузите й станаха алени.
Но момчетата не се нуждаеха от нищо повече. Те се втурнаха напред, водени от съседа по шкафче на Моли.
— Изпълнена съм със страхопочитание — прошепна Фийб на Дан.
— Време беше някой да прояви малко уважение към мен.
Момчето, което вървеше напред беше цялото почервеняло, когато се спря пред Моли. То беше високо, само кокалести колене и лакти, измито и добре гледано, а дългата му коса блестеше от чистота. Краката на момчетата не се спираха, сякаш непрекъснато настъпваха мравки.
Ръката на Дан все още беше върху раменете на Моли, но той нарочно се беше обърнал към Фийб, за да не могат момчетата да го заговорят.
— Хубав ден, нали? — каза той.
— Чудесен — отвърна тя. Веднага беше разбрала плана му. — Надявам се, че няма да вали.
— Синоптикът каза, че времето ще бъде хубаво през цялата седмица.
— Наистина ли?
С ъгълчето на окото си тя наблюдаваше как подскача адамовата ябълка на дългокосото момче. Момчетата като че ли се усетиха, че могат да се доберат до Дан само чрез Моли. Очите им пробягваха върху двамата.
— Виждали сме се в училище, нали? — промърмори водачът им.
— Ъхъ — отвърна Моли.
— Да, май че моето шкафче е до твоето.
— Да, май че е така.
Според Фийб, човек с астрономически високия коефициент на интелигентност на сестра й би трябвало да измисли по-оригинален отговор. Защо не използваше някой цитат от Достоевски, сигурно щеше да й свърши работа?
— Казвам се Джеф.
— Аз съм Моли.
Докато Джеф представяше останалите момчета, Дан заговори на Фийб за гледките на Ривъруок. Обсъди дърветата. Цветята. Патиците. И през цялото време не помръдваше ръката си от рамото на Моли. Когато отвори входната врата на Дан, Фийб беше усетила топлота, но сега нещо в нея започна да се разтапя.
Разговорът между Моли и момчетата вече не беше толкова мъчителен. Фийб забеляза, че и фръцлите се приближават, а силно гримираните им очи са се оживили от любопитство.
— Онези същества имат доста перушина, нали?
Дан отместваше очи от реката.
— Кафява — отвърна Фийб, — но водачът им като че ли има синьо петно.
— Струва ми се, че е зелено.
— Наистина ли? Да, мисля, че си прав.
Присъствието на Дан беше като магнит. Още няколко момчета забелязаха с кого са приятелите им, минаха покрай фръцлите и се приближиха.
— Здрасти, Джеф, как върви?
— Здрасти. Марк. Здрасти, Роб. Това е Моли. Тя е нова в училището.