Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Дан и Фийб размениха още някои наблюдения върху оперението на патиците преди Дан най-после да обърне внимание на момчетата.
— А, здрасти, момчета. Приятелчета на Моли ли сте?
Те потвърдиха въодушевено, че са й много добри приятели. В отговор на дружелюбността на Дан те забравиха срамежливостта си и заразпитваха за отбора. Фръцлите се присъединиха към групата и оглеждаха Моли с интерес. Няколко момчета заявиха, че отиват да ядат сладолед и поканиха Моли да отиде с тях.
Тя обърна умоляващия си поглед към Фийб.
— Може ли?
— Разбира се.
Фийб и Моли се уговориха да се срещнат след час до фонтана в Ривъруок.
Но Дан не беше свършил. Хлапетата тъкмо тръгваха, когато той подвикна:
— Моли, не е лошо да доведеш приятелите си на мач някоя неделя. После ще може да ги запознаеш с играчите.
Момчетата зяпнаха.
— Ами да, Моли!
— Хей, ще бъде страхотно!
— Познаваш ли Боби Том, Моли?
— Срещали сме се — отговори тя.
— Ех, ти си късметлийка…
Шумната група продължи напред и Фийб се усмихна на Дан.
— Това си беше явно подкупване.
Той се усмихна.
— Знам.
— Но не съм много сигурна за някои от момичетата. Сред тях имаше и такива, които изглеждаха така, сякаш биха продали и най-добрата си приятелка за дребни пари.
— Няма значение. Ние само помогнахме на Моли да стартира наравно с тях. Сега вече може сама да избира.
Пух задърпа каишката си, нетърпелив да потича. Тръгнаха надолу по склона и отидоха да разгледат изложбите. Дан отново си сложи очилата, но твърде много хора бяха забелязали разговора му с младежите. Някои започнаха да викат името му, като оглеждат Фийб с неприкрито любопитство.
Той кимаше в отговор на поздравленията им и каза тихо на Фийб.
— Продължавай напред. Само да спреш и край. — Той изгледа сърдито Пух. — Имаш ли нещо против да вървиш пред мен или зад мен? Не искам хората да си помислят…
— Образът ти на мъжко момче ще пострада от едно малко куче. Господи, правиш толкова голям въпрос за един пудел. Не мога да си представя какво би направил, ако Виктор беше с нас.
— Виктор ми харесва. Искам да се отърва само от това изключително дразнещо същество на края на каишката. Наистина ли трябва да му слагаш тази виолетова панделка?
— Това не е виолетово, а мораво. Цял живот ли си все така несигурен или е в резултат на настъпващата средна възраст.
— Не съм аз този, когото момичетата помислиха за майката на Моли.
— И това е добре. Защото, като се има предвид колко е лесно да бъде застрашена мъжествеността ти, нещо толкова сигурно би те накарало да преминеш границата.
Двамата продължиха да се наслаждават на взаимните си обиди още известно време. Всяка стрела беше връщана веднага, но нямаше остри върхове и никои не беше засегнат.
Дан й купи едно ръчно изработено стъкло „Кълбо за вещици“ в зелено и розово, за да си го закачи пред някой прозорец. Тя му купи една матирана черно-бяла снимка на Чикаго, със съвсем тъничка луна, издигната в небето.
— Ще си я закача в офиса. Откога си търся нещо по-специално за там.
Докато той говореше за подаръка й, тя се сети за едни други снимки и част от удоволствието избледня. Продължаваха да се разхождат. В един момент тя осъзна, че мачка пакета, в който беше сложено стъкленото кълбо. Замисли се дали поне този път ще има смелостта да бъде откровена с някой мъж, вместо да си играе игрички.
— Дан — поде тя тихо, — притеснява ме отношението ти към снимките във Вю монд. Аз се гордея с тях.
Дотук беше приятният следобед.
— Иска ми се да не се държиш така, сякаш са порнография. Те са сред най-добрите творби на Аша Белкоа.
— Това са снимки на гола жена и толкова.
Тя се почувства като глупачка, заради опита си да говори разумно с него.
— Не мога да повярвам, че си толкова ограничен.
— А аз не мога да повярвам, че една ексхибиционистка има смелостта да ме критикува.
— Не съм ексхибиционистка.
— Не се обиждай, Фийб, но ти си сваляла дрехите си за повече хора, отколкото някоя стриптийзьорка.
Гневът й пламна и тя се спря внезапно до група изкуствени портокалови храсти.
— Ах ти жалки бедняко! Не би познал кое е изкуство, дори то да те хлопне по главата. Имаш естетическата преценка на… на… на…
— Футболист?
— Не. На футболна топка!
Той махна слънчевите си очила и я погледна студено.
— Просто смятам, че свестните жени трябва да си стоят с дрехите на обществени места. Това не означава, че не мога да оценя изкуството.
— Миналата седмица бях празноглава, а сега съм свястна жена. Най-добре е да вземеш твърдо решение.