Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Бих казал, че по-скоро вървим като газ с клечка кибрит.
— И в двата случая мисля, че би трябвало да се избягваме един друг, доколкото това е възможно. — Тя се спря до една от уличните лампи. — Не мога да направя нищо за отстраняването, нали знаеш. Рон отказа да го отмени, а аз няма да направя нещо в противоречие с неговите нареждания.
— Знаеш, че нарушавате договора ми.
— Знам.
— Последното, от което се нуждаеш сега, е съдебен процес.
— И това знам.
— Какво ще кажеш за една сделка?
— Каква сделка?
— Ти ще ми правиш компания в събота следобед, а аз ще държа адвоката си далече от теб.
Точно това въобще не беше очаквала.
— Ще отида за няколко дни на юг, залива Шорз. Наричаме го Ривиерата на бедняците. Там имам място на брега. Когато се върна, ще разполагам със свободно време. Онази огромна стара къща. Никаква работа. В събота ще има изложба и като знам колко обичаш изкуството, мислех си, че може да отидем да я видим.
Тя го изгледа.
— Искаш да кажеш, че няма да се бориш срещу отстраняването си?
— Точно това искам да кажа.
— Защо?
— Имам си причини и те са лични.
— Не бих казала.
— Не настоявай, Фийб.
— Моля те. Искам да знам.
Той въздъхна, а Фийб си помисли, че забелязва нещо, което много прилича на вина, да пробягва по лицето му.
— Ако повториш това, ще те нарека лъжкиня.
— Няма да го повторя.
— Отстраняването ще навреди на отбора и това не ми харесва. Ще трябва да се случи чудо, за да победим тази неделя, а след една победа и четири загуби ще бъде трудно да се възстановим. Но не се боря срещу това, защото Рон най-после направи това, което трябваше. Просто никога не съм очаквал, че той ще се изправи срещу мен.
Най-накрая тя се засмя.
— Не мога да повярвам. Ти наистина го нарече Рон.
— Просто ми се изплъзна, така че не разчитай да се случи отново. — Той тръгна отново. — И не си мисли, че съм променил мнението си за него, само защото е проявил най-накрая малко смелост. Всичко си е както преди. А сега за съботата?
Тя се поколеба.
— Защо, Дан? Вече се разбрахме, че не се чувстваме добре заедно.
— Няма да насъсквам по теб адвокатите си. Това не е ли достатъчно добра причина?
Стигнаха до края на пътеката. Когато тръгнаха обратно, тя събра смелостта си.
— Аз не съм играчка. Не можеш да ме използваш, за да се позабавляваш, а после да ме захвърлиш.
Гласът му прозвуча изненадващо кротък.
— Защо тогава се правиш на такава?
Въпреки че тонът му беше повече объркан, отколкото обвинителен, обидата отново се върна и Фийб закрачи по-бързо.
Той продължи да върви с нея.
— Не става както искаш. Не може да флиртуваш с всичко, що е в панталони и да носиш дрехи, които сякаш са залепнали за тялото ти, после да очакваш хората да се отнасят с теб като с Майка Тереза.
Тя знаеше, че в думите му има истина, затова спря и се обърна към него.
— Нямам нужда да ми четеш лекции. И тъй като лично ти си наказан, може би ще погледнеш себе си и ще помислиш защо все не успяваш да сдържиш гнева си.
Той мушна ръце в джобовете си.
— Вече знам отговора. И не ти говоря за това. Така че не си и мисли да ме разпитваш.
— Тогава ти също няма защо да ме питаш каква е причината да се държа като… както се държа.
Той я изгледа замислено.
— Не те разбирам. Не приличаш на никоя друга жена, която съм срещал, а ми се струва, че си същата като повечето от жените, които съм срещал. И започвам да се обърквам.
Дори и сега, както стоеше под ярката златиста светлина с коса, разбъркана от вятъра, той я караше да чува проскърцването на вентилатора в плантаторската къща.
— Няма да спя отново с теб — каза тя тихо. — Онова беше ужасна грешка.
— Знам.
Искаше й се той да не се беше съгласявал толкова лесно.
— Мисля, че това за събота не е добра идея.
Той не прие отказа й.
— Идеята е страхотна. Ти обичаш изкуството. Ще бъдем сред хора, така че няма да можем да се опипваме.
— Нямах това предвид!
Той се ухили и я погали под брадичката с доволен вид.
— Ще те взема на обяд, маце.
Той тръгна към колата и тя повиши глас:
— И не ме наричай маце!
— Извинявай. — Той отвори вратата и се мушна в колата. — Страшно маце сте, мадам.
Тя остана под лампата, загледана след него. Все пак беше само една изложба. Какво толкова?
От наблюдателното си място на хълма, който се издигаше зад луксозните къщи, Рей Хардести забеляза русата коса на Фийб, осветявана от уличните лампи. Беше спрял микробуса на един тесен път, който водеше към някакви строежи! Остави бинокъла си на седалката. Значи слуховете бяха верни. Между Кейлбоу и новата собственичка на Старс имаше нещо.