Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
По изражението му позна, че е отбелязала точка, но не това искаше. Не се интересуваше от точки, които се събираха на някаква въображаема дъска, просто искаше да бъде разбрана. Гневът й премина и тя пъхна ръце в джобовете на късите си панталони.
— Много ми е неприятно, че смяташ тези снимки за нещо мръсно. Не си прав.
Той се загледа към реката. Гласът му загуби войнствената си нотка.
— Не мога да го преодолея.
Тя се вгледа в него, опитвайки се да разгадае изражението му.
— Защо? Какво значение има това за теб?
— Не знам. Просто има.
— Защото ще се отрази на отбора?
— Не можеш да отречеш, че е така.
— Съжалявам, че времето съвпадна.
— Знам. — Той се обърна към нея с изненадващо нежно изражение. — Тези снимки са красиви, Фийб. И двамата го знаем. Но все пак не са толкова хубави, колкото си ти.
Те стояха и не помръдваха. Очите й се отправиха към неговите и тя имаше чувството, че той я привлича в прегръдките си. Усещаше, че се накланя към него, виждаше, че и с него става същото. Но внезапно Пух излая и разруши създаденото настроение.
Дан взе ръката на Фийб и я поведе напред.
— Хайде. Смятам да ти купя хотдог и той ще бъде целия само за теб. Като сложиш малко горчица и туршия може и да не забележиш, че най-важното липсва.
Тя последва примера му и забърза след него.
— Имаш ли представа какво влиза в този хотдог?
— Не и не искам да знам. Освен ако… Хей, Пух, искаш ли да навлезеш в месната промишленост?
— Това не е смешно. Не го слушай. Пух.
Той се подсмихна.
След пет минути тя дъвчеше пържени картофи, а Дан захапваше втория си хотдог.
— Значи няма никаква възможност Старс да спечелят шампионата на Американската футболна конференция? — В гласа и се беше промъкнал копнеж.
— В началото на всеки сезон планирам да спечеля Суперкупата.
— Не ти говоря за фантазии, а за действителни възможности.
— Ще направим всичко, което е по силите ни, Фийб. Много зависи от това дали ще успеем да останем здрави. Контузиите са от голямо значение. Миналата година, например, Каубойс бяха по-добър отбор от Сейбърс, но загубиха Суперкупата, защото много от титулярите им бяха контузени. Ние все още не използваме пълните си възможности, но нещата скоро ще си дойдат на мястото.
— Тази седмица ли?
Той й се усмихна със съжаление.
— Вероятно не чак толкова скоро.
— Всички говорят, че играчите се оплакват от прекаленото натоварване, което им налагаш.
— Това ми е работата.
Тя въздъхна.
— Знам, че очакваш с нетърпение времето, когато ще работиш с Рийд и всъщност не мога да те обвинявам.
Очакваше някаква остроумна забележка, но Дан изглеждаше сериозен.
— Откровено казано, никога не съм умирал от желание да работя с братовчед ти. Освен това, съвсем определено ми се струва, че той стои зад много от лошите публикации. Има доста приятели в средствата за масова информация.
И Фийб имаше своите подозрения. Но все пак не можеше да приеме изявлението на Дан като проявено доверие към нея.
— Той поне знае нещо за футбола…
— Така е. — Той обгърна с ръка раменете й и я притисна утешително. — Но със сигурност ще изглежда голям майтап като целува Боби Том.
3.
Рон стоеше в ложата, загледан към игрището.
— Знаех какво ще се случи още когато го отстраних, но се надявах, че няма да бъде чак толкова лошо.
Старс играеха слабо срещу кръвожадните Лос Анжелис рейдърс. Четири пъти засичаха топката на Джим Бийдерот, Боби Том все не успяваше да се освободи, а защитата не вършеше работа. Фийб погледна за последен път към крайния резултат: Рейдърс 34, Старс 3.
— Няма значение — каза тя. — Следващата седмица ще бъде по-добре.
— През следващата седмица ще играем с Джайънтс. Те имат само една загуба през този сезон и то от Сейбърс.
Преди тя да успее да отговори, един от приятелите на Бърт се приближи, за да поговори с Рон.
На следващата сутрин, докато отиваше на работа, за срещата в осем часа, която Рон беше поискал, тя осъзна, че в ума й отново оживява съботната вечер. Вече не помнеше кога за последен път е прекарала толкова добре. След панаира на изкуството ходиха на ресторант и Дан доказа, че може да бъде както добър разказвач, така и добър слушател. Фийб го покани вкъщи, където той убеди Моли да му се покаже във всичките си нови дрехи. Шеговитите му комплименти направиха за самоувереността на Моли повече, отколкото всичко казано от Фийб. Той си тръгна малко след осем, а тя прекара остатъка от нощта измъчвана от въображаемите образи на Дан и бившата му съпруга в леглото.
Необичайно натовареното движение на Нейпър булевард я задържа и тя пристигна в офиса на Рон няколко минути след осем. Дан вече беше там. Тя отправи бодра усмивка към двамата и седна край заседателната маса. Надяваше се, че Дан няма да забележи колко притеснена се чувства в негово присъствие.