Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
Но за мнозина настоящето се оказваше твърде кратко. Волнонаемниците бяха ударният отряд на Легиона. Те първи се хвърляха в огъня на битката и на мястото на падналите винаги идваха нови попълнения… Тези войници се хвърляха в боя без страх, защото нямаха какво да губят, за какво да жалят… Бъдещето им беше несигурно, затова пък миналото — забравено.
Смятаха, че сделката е справедлива. Обичаха живота, но не се страхуваха от смъртта — толкова пъти бяха виждали лицето й, че бяха свикнали с мисълта за нея, приемаха я като нещо неизбежно. Според тях важното беше не кога, а как ще умреш.
Андер беше наясно с всичко това и знаеше, че един от тези мъже струва в битката поне колкото двама обикновени войници. Кръвта им беше гореща, волята — желязна, лицата — каменни.
Когато се изравниха с металната порта, високият ездач начело на колоната даде знак да спрат и да слязат от конете. Той забеляза Андер и тръгна към него, като свали за поздрав широкополата си шапка и леко се поклони:
— Стий Джанс, командир на Волнонаемния корпус.
В първия миг Андер дори не отговори, — стреснат от външността на главнокомандващия. Стий Джанс беше огромен като канара, с издълбано от белези лице и огненочервена коса на плитчици като разбойнически главатар. Част от ухото му липсваше, затова пък на другото се полюшваше златна обеца-халка. Погледът му под сключените вежди беше тежък, изпепеляващ.
Андер се съвзе от смайването си и побърза да протегне ръка за поздрав.
— Аз съм Андер, синът на крал Ивънтайн Елеседил.
Ръкостискането на Стий Джанс беше желязно, ръката му — мазолеста, загоряла.
— Кралят ме изпрати да ви посрещна и да ви помогна да се настаните удобно. Кога ще пристигнат останалите?
Стий Джанс гръмогласно се разсмя.
— Останалите ли, принце? — Няма да пристигнат. Решиха да изпратят само нас.
Андер остана като втрещен.
— Но вие сте… Колко сте всъщност, генерале?
— Шестстотин.
— И това е всичко?! — ахна Андер. — А ние мислехме, че Граничният легион е тръгнал насам…
— Съветът реши, че отрядът волнонаемници ще бъде достатъчен — сви рамене Стий Джанс. — Вашият пратеник беше много убедителен, но повечето съветници сметнаха, че преувеличавате опасността и страховете ви от нашествие на демони са… нелепи.
— Нелепи?! — настръхна Андер.
— Съжалявам, принце — наведе глава червенокосият. — Това е положението. Имате късмет, че в края на краищата решиха да изпратят поне нас. За успокоение на съвестта и като дружески жест към старите съюзници… Така или иначе нищо не губят, каквото и да се случи. — Това беше казано без горчивина, по-скоро като мрачна констатация.
— Не мога да повярвам на ушите си! — избухна Андер. — Не съм очаквал това от мъжете на Калахорн!
Стий Джанс го изгледа втренчено и бавно каза:
— Доколкото знам, когато войските на Мрачния Владетел нападнали Калахорн, Граничните земи отправили към елфите молба за помощ. Но крал Ивънтайн бил пленник на Уорлок и в негово отсъствие Висшият съвет не можал да вземе решение… — той разпери ръце — За жалост, такова е в момента положението и в Калахорн, след смъртта на Балинор Граничните земи са като кораб без капитан и без компас…
Андер усети, че гневът му стихва и изгледа едрия червенокос мъж с нараснало уважение.
— Смели думи, генерале.
— Голата истина, принце.
— Но в Калахорн не биха одобрили приказките ви…
— Ако се съобразявах с това, което е угодно някому, може би сега нямаше да съм тук… — В очите на Стий Джанс проблесна насмешливо пламъче.
Андер също се усмихна. Беше разговарял с този мъж само няколко минути, а той все повече му харесваше.
— Съжалявам за избухването преди малко, генерале. Вместо да ви благодаря, си го изкарах на вас Със закъснение ви поздравявам с добре дошли в Арбърлън. А сега ще ви помогна да се настаните.
— Благодаря, няма нужда — поклати глава Стий Джанс. — Спя при войниците. Разбрах, че армията ви тръгва призори. Ще имаме готовност.