Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
Погледът му се местеше от карта на карта като в омагьосан кръг. Аланон беше обещал да открие въпросното място, но никакъв го нямаше. А цялата армия на елфите очакваше тази скъпоценна информация…
Старият крал въздъхна и за кой ли път се приближи до прозореца. Както се взираше навън в падащия мрак, изведнъж забеляза принц Андер да идва по пътеката, навел глава, за да скрие лицето си от плющящия дъжд.
Бързаше да донесе списъци на войската и провизиите, които беше събрал. Напрегнатото лице на краля се поразведри.
Помощта на Андер през тези няколко дни се беше оказала неоценима. А при това на него се бе паднала най-трудоемката, досадна и неблагодарна работа — събирането на документацията. Арион например би възнегодувал срещу подобна задача, Андер дори не се оплака. Ивънтайн замислено поклати глава. Странно, Арион беше любимият му син, престолонаследникът, но напоследък все повече започваше да разчита на Андер.
Запита се дали и по-малкият му син усещаше близостта, която, макар и със закъснение, започваше да се поражда между двамата.
Плащът на Андер Елеседил беше подгизнал от дъжда, а лицето му — пепеляво от умора. Беше имал тежък ден, а пък и поведението на брат му допълнително го тревожеше. Откак Андер бе застанал на страната на Амбърли, Арион отказваше да има нещо общо с него. Пропастта между двамата се беше задълбочила повече отвсякога и днешният ден го доказа. Беше се обърнал към Арион за съдействие, тъй като брат му бе натоварен с мобилизацията на армията и с нейното снабдяване. Но Арион дори не пожела да разговаря лично с него, въпреки че можеше да му спести къртовски труд и лутане с часове. За пръв път в живота си Андер изгуби самообладание и щеше да избухне, но в последния миг, само заради баща си, се сдържа. Старият крал беше на края на силите си и при вестта за разправията между синовете му щеше да рухне окончателно. Сега не беше време за уреждане на лични сметки. Врагът дебнеше на прага и трябваше да забравят разногласията. Само заедно биха могли да му се опрат.
Андер въздъхна. Беше преглътнал обидата, но горчивината си оставаше…
Влезе в кабинета на баща си и внимателно затвори вратата след себе си. Старият крал го посрещна с усмивка и пое тежките папки от ръцете му. Андер се отпусна уморено на един от столовете.
— Тук е всичко — кимна с глава към папките.
Ивънтайн остави книжата на писалището и се обърна към сина си.
— Изглеждаш уморен — отбеляза загрижено.
— Важното е, че най-после свърших…
Неочаквано силен порив на вятъра блъсна стъклата, нахлу в стаята, разпръсна листовете върху писалището и газовите лампи затрептяха. В рамката на прозореца стоеше Аланон и мокрият му черен плащ лъщеше. Ъгловатите му черти бяха изострени повече от обикновено, а устните му — стиснати в тънка резка. В ръцете му проблясваше дървена пръчица, сребриста на цвят.
— Какво си направил, Аланон?! — ахна Андер, скочи от стола и се спусна към друида. — Откъртил си клонче от Елкрис?!
— Как си посмял, човече?! — прошепна кралят, блед и разтреперан.
— Не, Ивънтайн — кротко отвърна друидът. — Не бих посмял да го направя. За нищо на света не бих й причинил болка…
— Как тогава…? — плахо посегна към пръчицата кралят.
— Елкрис сама ми даде част от живата си плът. Това беше нейният последен подарък — талисман, който да пази земята ви. Тази клонка е същински магически жезъл, тъничка и крехка, тя е заредена с такава сила, че е в състояние да устои на цялата сган демони. — Очите му мрачно пробляснаха, той стисна по-здраво пръчицата и продължи: — Рано тази сутрин отидох при Елкрис за съвет. Бях сам. Тя ме заговори, попита ме защо съм дошъл. Обясних й, че елфите не притежават друга магия, с която да противостоят на демоните, освен моята, и че тя може да се окаже недостатъчна. Попитах я дали самата тя, която е най-голямата заплаха за демоните, не би могла да помогне с нещо…
… Тогава Елкрис сама изтръгна от тялото си тази клонка и ми я подаде. Знаеше, че умира, че силите й отслабват с всеки изминал ден, и въпреки това се раздели с тази най-съкровена част от себе си, сякаш не съзнаваше, че с това още по-бързо се приближава към края… Защо отдръпна ръката си, кралю? Докосни тази клонка, за да усетиш жизнената й сила!
Ивънтайн пое сребристата пръчица внимателно, сякаш се боеше да не я счупи, и изведнъж трепна като попарен. Клон ката пулсираше като жива в ръцете му и излъчваше топлина — топлината на живота.
— Всемогъщи Боже! — промълви кралят.
— Видя ли! — тържествуващо възкликна друидът. — Тя наистина — е плът от плътта й и дори повече от това! В нея живее духът на Елкрис, чудотворната й мощ… Това е оръжието, от което се нуждаеше армията ти, кралю! То ще й вдъхне сила и вяра.