Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Ти ли даде на Нейбингър този адрес? — попита за трети път Търкот.
— Да — отвърна фон Сеект, излегнат на кушетката. Всекидневната тънеше в сумрак.
— Продиктува го на телефонния му секретар?
— Аха.
— А той пък остави съобщение на твоя?
— Ами да.
— За Бога — промърмори свадливо Кели, отказала се да заспи. — Приличаш ми на адвокат по време на кръстосан разпит. Мисля, че вече обсъдихме този въпрос в колата. Има ли някакъв проблем?
Търкот надзърна през тесния процеп между пердето и рамката на прозореца. Стоеше на пост вече близо час, съвършено неподвижен, само очите му святкаха в мрака.
Събуди ги преди няколко минути. Навън все още беше нощ и улицата бе озарена от неонови светлини.
— Да, май имаме проблем.
Кели отметна завивките и посегна да запали нощната лампа.
— Не го прави — гласът на Търкот накара ръката й да замръзне над копчето.
— Защо?
Търкот огледа стаята.
— Ако трябва да обяснявам всичко, което казвам, ще изгубим ужасно много време в празни приказки. Предпочитам да правиш каквото ти се нареди.
— Да не би да става нещо, което си пропуснал да ни кажеш?
— Не точно в този момент. Просто искам да ви подготвя за мига, когато ще стане. Съвсем скоро — още тази сутрин. — Той посочи с пръст към прозореца.
— Кой е там? — попита фон Сеект.
— Преди по-малко от половин час един черен пикап премина по улицата, обърна в долния край и спря до тротоара. В продължение на петнадесет минути никой не се показа отвътре. После един мъж слезе от пикапа, доближи нашата кола, клекна зад десния стоп и постави нещо отдолу. Върна се в пикапа и оттогава никакво движение. Предполагам, че държат под наблюдение и другата страна на сградата.
— Какво всъщност чакат? — попита Кели, докато се обличаше.
— Ако са засекли съобщението върху телефонния секретар на фон Сеект — тогава вероятно същото, което и ние. Чакат да се покаже Нейбингър.
Кели спря и се втренчи в неясната фигура на Търкот.
— А може би следят апартамента на Джони от мига в който са го прибрали?
— И това е възможно. Но когато пристигнахме снощи, пикапът го нямаше, пък и докато се разхождахме двамата с теб, не забелязах някой да ни следи. Мисля, че се появиха на сцената едва тази сутрин. От там ми хрумна и идеята, че са узнали адреса от телефонния секретар на професора.
Фон Сеект кимна одобрително.
— Така е. Грешката е моя, признавам.
— Затова следващия път, когато ще правите нещо, първо ме попитайте — произнесе ядосано Търкот и бръкна под ревера на якето си. Извади пистолета, провери пълнителя и зареди един куршум в цевта.
— Какъв е планът? — попита Кели.
— Чела ли си книгата „Ангели убийци“?
— Не беше ли за битката при Гетисбърг?21
Търкот не откъсваше поглед от цепнатината.
— Много добре. Помниш ли какво направи Чембърлейн от 20-ти Мейнски, когато попадна в края на левия фланг на юнионистите, с привършващи муниции, изложен на постоянни атаки от страна на Конфедерацията?
— Даде сигнал за настъпление — рече пресипнало Кели.
— Правилно.
— Значи ние ще атакуваме?
Търкот се засмя.
— Точно в момента, когато и те започнат. Ще бъдат самоуверени и ще смятат, че инициативата е у тях. Много е важно да се уцели моментът.
— Уф, наду ми главата — промърмори майорът на човека, седнал до него в пикапа. Той протегна ръка и включи отново предавателя. — Разбрано, сър. Нещо друго?
— Внимавайте да не прецакате работата — проехтя гласът на генерал Гулик, който не можеше да бъде сбъркан с друг, дори след като машината бе закодирала и сетне разкодирала сигнала. — Край на разговора.
Майорът сгъна микрофона и го закачи на покрива, после огледа останалите мъже в купето.
— Ще чакаме, докато дойде и последната цел. Сетне влизаме в апартамента. Трябват ни живи — всичките.
— Но това ще е чак утре през деня — възрази някой отзад.
— Зная — рече майорът с тон, който сочеше, че този въпрос не подлежи на обсъждане. — Трябва да предупредим местните да не ни се пречкат. И помнете — никакви убити. Пистолетите да със на зашеметяващ заряд.
— Ами Търкот? Той е опасен.
— Търкот ще е първият, след като влезем в стаята. Останалите са лесна плячка.
Въпреки изнурителната нощ в самолета и после на летището в Далас, професор Нейбингър се чувстваше странно бодър и възбуден, когато таксито зави по улицата, на която трябваше да е адресът. Небето на изток тъкмо бе порозовяло.
Нейбингър изчака да му подадат багажа, плати, пъхна под мишница кожената папка със снимките и се огледа, търсейки номера на апартамента. Той почука на вратата и зачака.
21
Битката при Гетисбърг се е състояла на 1–3 юли 1863 г. Войските на, Севера побеждават южняците под предводителството на генерал Лий. (Б.ред.)