Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Междувременно Гулик махна с ръка на Кенеди да продължава.
— Може да няма връзка с конкретната ситуация, но това е последното, до което се добрахме — заговори отново Кенеди. — Знаем със сигурност, че руснаците разработват идеята за директна връзка между човешки мозък и компютър. Нямаме представа откъде са се сдобили с подобна технология. Нито един западен научен център не може да се похвали с такъв проект дори в стадий на теоретична разработка. От друга страна тези „изтребители фу“ са твърде малки, за да носят на борда си човек. Руснаците може да са монтирали на борда биокомпютър и същевременно да използват магнитни двигатели като тези, които имаме в скакалците. Или просто да ги контролират дистанционно.
— Досега не сме засичали каквито и да било насочени излъчвания към „изтребителите фу“ — намеси се майор Куин, опитвайки се да върне дискусията в лоното на здравия разум. — Освен ако не е бил много тесен лъч, като например лазерен сигнал, идващ от сателит — последният несъмнено много трудно може да бъде открит. Но далеч по-трудно ще му бъде да остане концентриран върху „фу изтребителя“, като се има предвид скоростта и маневреността му.
— Възможно ли е фон Сеект да е работил за другата страна? — попита изведнъж Гулик. — Зная, че е тук от самото начало, но не бива да забравяме и откъде идва. Не е изключено руснаците да са се добрали до него и да са го вербували преди нас.
Кенеди се намръщи.
— Съмнявам се. Всички в „Меджик-12“ са под постоянно и много стриктно наблюдение.
— А какво ще кажете за Търкот и журналистката? Може ли някой от тях да души за руснаците?
Куин замръзна, припомнил си писмото на Дънкан до Белия дом, което бяха прехванали. Гулик все още не го беше прочел. Реши обаче да премълчи, за да не го сдъвчат отново.
— Моите хора работят върху тази възможност — заяви Кенеди. — Засега обаче не са открили нищо.
— Да видим какво ще ни извади адмирал Кокли от дъното на океана — смени насоката на разговора Гулик. — Може би там се крие отговорът на всички въпроси. Засега непосредствена задача си остава щателно заличаване на следите от мястото на катастрофата в Бели пясъци и подготовка за полет с кораба-майка.
— Сър, имаме новини за фон Сеект — намеси се майор Куин, загледан в трепкащия екран на монитора.
Гулик му даде знак да продължи.
— Отделът за наблюдение във Феникс е засякъл фон Сеект, Търкот и Рейнолдс — журналистката.
— Във Феникс? — попита Гулик.
— Да, сър. Наредих им да следят апартамента на човека, който направи опит да проникне на територията на зоната преди две денонощия, веднага щом научих, че Рейнолдс е разпитвала за него. Още с пристигането си там нашите хора са забелязали три подозрителни лица в апартамента и бързо установили, че са тъкмо търсените от нас.
— Наредете им да заловят и тримата и да ги откарат в Дълси — заповяда Гулик.
Куин се поколеба, преди да изпрати заповедта.
— Сър, има още нещо. Групата, която пратихме да претърси апартамента на фон Сеект, се е натъкнала на странно съобщение в телефонния му секретар. Мисля, че е важно да го чуем. Съобщението е от професор Нейбингър.
— Какво е това съобщение?
Куин зачете от екрана.
— „Професор фон Сеект, казвам се Питър Нейбингър. Работя в отдела по египтология към Бруклинския музей. Бих искал да разговарям с вас за Голямата пирамида, тъй като според мен имаме общ интерес по въпроса. Току-що разчетох някои от надписите в долната зала, която вероятно и вие сте посещавали преди много години. Ето текста: «Могъщо, слънце. Забранено. Родно място, колесница, никога отново. Гибел за всички живи същества». Дали не бихте могли да хвърлите малко светлина върху смисъла на това послание? Моля, оставете съобщение за възможна среща на моя телефонен секретар. Номерът ми е 212-555-174.“
— Ако този Нейбингър знае за фон Сеект и за пирамидата — заговори Кенеди, но Гулик му махна с ръка да млъкне.
— Съгласен съм, че това е опасно — произнесе с пресипнал глас Гулик, — но далеч по-важно е, че Нейбингър може да разчита старите руни. Ако това е вярно, в такъв случай бихме могли… — Гулик преглътна. — Нашите хора проверили ли са дали фон Сеект се е свързал с Нейбингър?
Куин кимна.
— Да, сър. Фон Сеект е позвънил на телефона на Нейбингър в 8:26 и го е поканил чрез телефонния секретар на среща сутринта — по-точно тази сутрин — добави той, след като погледна цифровия часовник на стената.
— Място на срещата?
— Споменатият вече апартамент във Феникс.