Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Разбира се, че са НЛО — отряза го Гулик и гласът му отекна в залата. — Ние не знаем кои са шибаните копелета, нали? Това ги прави неидентифицирани. Освен това летят, така ли е? И са реални обекти, прав ли съм? — Той стовари юмрук върху масата. — Господа, години наред се стараем да внушим по възможно най-дискретен начин на обществото, че тук, в нашата база, всяка седмица летим с НЛО. Въпросът, на който бих искал да чуя отговор, е кой лети с НЛО-тата, на които не летим ние? — Той завъртя очи към Куин. — Значи ти смяташ, че са извънземни, така ли?
— Сър, не разполагаме с информация, че който и да било друг на Земята притежава технология за построяването на подобни летателни апарати — рече Куин.
— Така е, майоре, но същото мислят и руснаците за нас. И са прави. Това, което питам, е дали някой друг не се е добрал до технология, подобна на нашата?
Кенеди от ЦРУ реши, че е време да вземе думата.
— Доколкото си спомням, на плочиците са били посочени и други места, които все още не сме успели да посетим.
— Повечето от тези места са древни развалини — намеси се припряно Куин. — Което не изключва възможността там да е имало неразчетени надписи. Все още срещаме затруднения в разчитането на древната писменост от плочиците. Знаем със сигурност, че германците са успели да разшифроват някои от старите руни, но данните за това са били изгубени през войната.
— Изгубени за нас — поправи го Гулик. — А и не е съвсем сигурно, че са успели да ги разчетат. Възможно е да са се ориентирали по карта, също както и ние, когато открихме заровените под ледовете на Антарктида дискове. А и не забравяйте — добави той — какво открихме съвсем наскоро в Джамилтепек.
Последното изявление прикова вниманието на майор Куин. Не беше чувал нищо за никакво откритие в Джамилтепек, а името не му беше познато. Сега обаче не беше най-удобният момент да попълва празнотите в познанията си.
Кенеди се размърда неспокойно.
— Всички знаем, че в края на Втората световна война руснаците също бяха тръгнали на лов за информация. Пък и те първи са имали възможност да прегледат онова, което се е запазило в архивите на Берлин. Голяма част от научния потенциал на Германия е бил прехвърлен в Сибир. Да знаеха хората как сме се надпреварвали за мозъците на Третия райх.
Последният коментар предизвика навъсен поглед от страна на генерал Гулик и Кенеди побърза да премине нататък.
— Искам да кажа, че може би руснаците са вложили познанията си от новата технология в строежа на тези „изтребители фу“. В края на краищата, не разполагаме с каквито и да било сведения от тяхна страна за срещи с непознати летящи обекти по време на Втората световна война. Кой например е придружавал „Енола Гей“ при полета й до Хирошима? Известно е, че Труман е информирал Сталин за бомбардировката. Може би руснаците са искали да проследят всичко отблизо и същевременно да научат колкото се може повече за бомбата.
— Ами да… спомнете си и за изстрелването на „Спутник“ през 1957 г. — намеси се въодушевено генерал Браун. — Докато сме се ровичкали из нашите дискове, пропускайки възможността да създадем своя собствена космическа програма, нищо чудно те да са усъвършенствали тези „фу“ до степен да се похвалят с невероятен за времето си успех. Дявол да го вземе, онзи „Спутник“ дори малко ми прилича на снимките на „фу“-тата!
— Разполагате ли с информация, която да потвърждава подобна възможност? — попита го Гулик.
Кенеди се почеса по брадичката.
— Имаме някои неща, които може да са от значение. Знаем например, че са провеждали опити със секретни летателни апарати в тяхната база в Тюратам. Това е в Югоизточен Сибир. Всички изпитания са нощни и това затруднява значително възможностите на нашите шпионски спътници да предоставят точни изображения. С ръка на сърцето — досега не сме успели да установим със сигурност какво държат там. Нищо чудно да са тези ваши „изтребители фу“.
— Но обектът, който преследвахме, потъна в Тихия океан — отбеляза генерал Браун.
— Може да ги изстрелват и прибират на борда на подводница — намеси се адмирал Кокли. — Известно ли ви е, че техните подводници от клас „делта“ са най-големите в света? Нищо чудно да са преустроили някоя от тях за подобни цели.
— Някакви признаци за наличие на руски подводници от хората ви в района? — попита генерал Гулик.
— Нищо досега. Според последния доклад корабът ни е на точното място и се готви да спусне малка подводница.
Майор Куин трябваше да стисне ръба на масичката, за да се увери, че не сънува. Не можеше да повярва, че хора с подобна власт биха могли да обсъждат толкова сложен проблем по такъв начин. Сякаш за миг бяха изгубили половината от интелектуалните си способности и в добавка бяха получили значителна доза параноя.