Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Гулик се усмихна за първи път през последните двадесет и четири часа.
— Значи до няколко часа всички птички ще се съберат в едно гнезденце. Свържете ме незабавно с командира на „Найтскейп“ във Феникс.
Ракетен полигон Бели пясъци, Ню Мексико
Сякаш протестирайки срещу неистовото усилие, крановият мотор рязко смени тона си, но земята поддаде преди стоманения кабел и сантиметър по сантиметър „Скакалец три“ започна да се измъква от кратера. Веднага щом металният корпус увисна във въздуха, кранистът извъртя стрелата надясно и го спусна върху платформата. Под ярките светлини на набързо монтираните прожектори полковник Дикерсън виждаше ясно, че обшивката изглежда невредима.
Той изтича при платформата, изкатери се по стълбичката и задраска нагоре по заобления корпус. Капитан Шулър го следваше по петите. След като се подхлъзна няколко пъти, Дикерсън стигна отвора на люка, през кой то Шулър се бе хвърлил на близо четири километра височина над земята.
Вътре цареше мрак. Дикерсън измъкна халогенното фенерче от колана си и го насочи надолу. Макар да бе воювал в две войни, където неведнъж беше ставал свидетел на какви ли не ужасяващи картини, той неволно се отдръпна назад при вида на това, което ги очакваше вътре. Шулър застана до него.
— О, Боже мили! — изстена той.
Стените бяха опръскани с потъмняла кръв и късчета от майор Терънт. Дикерсън седна на ръба на люка и си наложи да диша дълбоко, докато зад гърба му Шулър повръщаше. По време на войната в залива Дикерсън бе станал свидетел на кървавото меле, останало след бомбардировка на отстъпващи вражески войници, близо до границата с Кувейт. Но онова беше война и труповете бяха на врагове. Проклетникът Гулик! — помисли си той, хвана се за ръба на люка и се спусна вътре.
— Идвай! — подхвърли той на Шулър, който го последва неохотно. — Я провери дали още работи — нареди Дикерсън.
Каквото и да е, предпочиташе да лети с диска обратно до Невада, вместо да го прекарва по странични пътища, нощем, под покривало, с риска да станат обект на нежелано внимание.
Шулър не можеше да откъсне поглед от вдлъбнатината, където доскоро бе лежал неговият другар.
— По-късно ще можеш да се изкъпеш — заговори му с престорено безгрижие Дикерсън. — Сега обаче искам да ми кажеш дали има мощност.
— Сър, аз…
— Действай! — кресна му Дикерсън.
— Има — доложи Шулър веднага щом се настани в креслото си с измъчена гримаса. Ръцете му вече се плъзгаха с привични движения по контролния пулт. За съвсем малко светнаха вътрешните светлини, сетне стените станаха прозрачни и кабината се озари от прожекторите. Шулър погледна към ръчката за промяна на височината и лицето му се вцепени. Ръката на Терънт все още стискаше дръжката й, завършвайки някъде под лакътя с щръкнала, окървавена кост. Той извика уплашено и извърна лице.
Полковник Дикерсън коленичи до вдлъбнатината и внимателно отдели мъртвата ръка от ръчката. „Проклетникът Гулик, кучият му син“ — повтаряше си той като заклинаше.
— Я виж сега дали ще можем да летим — нареди с по-омекнал глас.
Шулър сграбчи дръжката. Под краката им изникна пусто място.
— Имаме контрол — произнесе той с дрезгав глас.
— Това добре. Сега, ще летите двамата с капитан Траверс обратно към Езерото на конярите. Ясно ли е, капитане?
Не последва отговор.
— Попитах, ясно ли е?
— Да, сър — произнесе отпаднало Шулър.
Дикерсън скочи обратно на земята и даде необходимите разпореждания. Едва когато приключи, се скри зад близката купчина пръст, приклекна и повърна.
Кубът, Зона 51
Светлините в заседателна зала бяха приглушени и лицето на Гулик бе скрито в сенки. Останалите членове на „Меджик-12“ си бяха тръгнали, опитвайки се да наваксат недостига на сън, причинен от миналите и предстоящите събития. Само Кенеди от ЦРУ бе останал.
— Все едно, че седим върху буре с барут — промърмори недоволно той.
— Зная — отсече Гулик. Държеше пред себе си бележника с разшифрованото съобщение на Дънкан. Вътре се потвърждаваше подозрението, че Търкот е бил внедрен агент, но далеч по-страшна бе заплахата президентът да спре изпитателния полет на кораба-майка.
Последното не биваше да позволяват при никакви обстоятелства.
— Никой освен мен, теб и фон Сеект не знае истината за историята на този проект — произнесе Кенеди.
— Но и другите са затънали до гуша. Дори и да се досещат, вече е твърде късно да се дърпат назад. Досегашното им участие в „Меджик-12“ е достатъчно да споделят нашата нерадостна участ.
— Виж, ако научат за „Кламер“… — заговори Кенеди.