Зона 51: Началото

— Всички се борим за свой собствен мир — подметна Търкот. — Но извинявай, че те прекъснах. Та значи, напуснал си Пеенемюнде през пролетта на 1942 г.?

Фон Сеект кимна.

— През пролетта. Спомням си го добре. Беше последната ми пролет в Германия. Дойде секционният ръководител и ми съобщи, че ще ме преместят. Бях най-младият член на секцията и вероятно са решили, че ще се справят без мен. Затова ме бяха избрали. Когато попитах къде отивам и какво ще правя, той се засмя и рече, че отивам там, където ме праща Черния йезуит… Така наричаха Химлер — Черния йезуит. — Той направи пауза, затворил очи. — В известен смисъл СС беше като религиозен орден. Имаха собствени церемонии, обреди и клетви. Например, на въпроса на някой СС офицер защо трябва да се подчинявам безпрекословно на всички заповеди, трябваше да отговарям: „Заради вътрешните си убеждения, за вярата ми в Германия, Фюрера, Каузата и СС“. Това беше нашият катехизис… Често се говореха странни приказки за Химлер и хората от неговото обкръжение. Затова, че вярвали в неща, в които никой не вярвал. Знаете ли, че през зимата на 1941 г. нашите войници били изпратени да се бият в Русия без необходимата зимна екипировка? Не защото не разполагахме с такава — складовете в Германия бяха натъпкани с топли дрехи, а тъй като някакъв гадател предсказал на Хитлер, че зимата ще е мека и той му повярвал. А излезе една от най-студените и сурови зими, в която загинаха десетки хиляди наши войници — заради едно глупаво предсказание. Сигурно по тази причина колегите ми от секцията са сметнали, че става въпрос за някоя подобна глупост, та бяха пратили мен. Но не беше така с момчетата, които бяха назначени да участват в операцията. Те разполагаха с информация, която криеха дори от мен. Нямаше обаче никакво съмнение, че ни предстои сериозно дело. — Фон Сеект се засмя. — Аз самият станах сериозен, когато узнах накъде се отправяме — към Кайро, в тила на врага! Казаха ми само, че ще търсим нещо, което било радиоактивно… Взехме влака до Южна Италия. От там ни прехвърлиха с подводница през Средиземно море до Тобрук, където ни снабдиха с камиони и местни водачи. Осма британска армия отстъпваше в безредие и не беше особено трудно да се промъкнем през фронтовата линия до Кайро. Командването пое майор Клайн. Не споделяше нищо с нас. Стигнахме западния бряг на река Нил и тогава видях накъде сме се отправили — към Голямата пирамида. Бях страшно объркан, докато пълзях с детектора из тесните тунели на пирамидата в непрогледния мрак. Какво търсехме тук? Слязохме долу, а Клайн се допитваше до някакъв непознат, който носеше карта. Човекът ни посочи една стена и Клайн ни нареди да я срутим. Влязохме през отвора в друг тунел, който се спускаше надолу. Пробихме още две степи, докато стигнем подземната галерия.