Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Спести ни уроците по история — обади се Търкот, докато разглеждаше дръжката на камата. — Минавали сме ги в училище.
— Сами си го изпросихте… Та както казах, през двадесетте всички в Германия бяха бедни и недоволни. А през тридесетте хората вече пощуряваха от беднотия и недоволство. Следвах физика в университета в Мюнхен, когато падна Чехословакия. Тогава бях млад и притежавах егоистичния, късоглед възглед за живота, тъй характерен за хората от тази възраст. Смятах, че е по-важно да си взема изпитите и да получа научна степен, отколкото онова, което ставаше в света около мен. Докато учех в университета, нямах представа, че съм под наблюдение. Но в СС имаше и такъв отдел, който да се занимава с научния потенциал на страната. Командирът на отдела докладваше направо на Химлер. Бяха съставили списък от учени и инженери, които могат да бъдат полезни на партията, и името ми фигурираше вътре. Едва през лятото на 1941 г. ме потърсиха. Казаха ми, че имали специална задача и са нуждаели от помощта ми. — Той отмести поглед от пейзажа навън и огледа насядалите около него. — Може би едничкото предимство на това да си стар и обречен е, че можеш да казваш истината, без да се стесняваш от това. Няма да претендирам, като някои мои колеги, че съм бил принуден да служа против волята си. Германия беше моя родина и тогава бяхме във война. Направих каквото сметнах за мой дълг и без капчица принуда. Сега е моментът да ме попитате: „А какво ще кажеш тогава за лагерите?“ — Фон Сеект сви рамене. — В началото не знаех за съществуването им. После, когато научих, просто не ме интересуваше. Имаше разни слухове, но кой го беше грижа? Бях вглъбен в работата си — тогава вече работех в Пеенемюнде22. Разработвахме проект за ракетни оръжия. Не бях в основната група, а в една по-малка, където се занимавахме с някои по-далечни приложения. В действителност, намирахме се в зората на атомните оръжия. Но всичко това го пише във вашите секретни документи. Проблемът беше, че работата ни все още се намираше на теоретичен стадий, а командването беше започнало да губи търпение. Германия водеше война на два фронта и подобно оръжие можеше да приключи тази война в скъсени срокове. Трябваха ни конкретни оръжия, а не теории.
— Значи си работил в Пеенемюнде? — прекъсна го Кели. В гласа й се долавяше стоманена нотка.
— Да.
— И твърдиш, че не си знаел нищо за лагерите?
Фон Сеект предпочете да не отговори.
— Я не ни баламосвай — ядоса се Кели. — А какво ще кажеш за концентрационния лагер „Дора“?
Вятърът отвън ставаше все по-хладен.
— Каква е тази „Дора“? — попита Търкот.
— Лагер, доставял работници за Пеенемюнде — обясни Кели. — Отнасяли са се с тях като с животни. Когато най-сетне дошли американците, открили вътре шест хиляди трупа. Оцелелите не били в кой знае колко по-добро състояние. И те са работили за такива като него — добави тя, като вдигна брадичка към фон Сеект. — Баща ми е бил сред хората, посетили в началото „Дора“. Изпратили го там да узнае какво е станало с шпионите, които сме прехвърляли по време на войната, за да саботират продукцията на Фау-2 в Пеенемюнде. Той ми разказваше, че нашите агенти — от разузнаването — направо водели битки със зъби и нокти с Комитета за издирване на военно-престъпници, докато се надпреварвали кой да докопа нацистките учени. Казваше, че всички, дори най-лошите, били измъкнати изпод носа на правосъдието и никой не разбрал после какво е станало с тях. Хората от разузнаването се отнасяли с нацистките учени по-добре, отколкото с нещастниците от лагерите, заради ценните им познания. Мръсна игра, а?
Кели спря да си поеме дъх и тогава фон Сеект се намеси.
— Сега зная какво е ставало в „Дора“. Но тогава нямах представа. Напуснах Пеенемюнде през пролетта на 1942. Това беше преди… преди да стане толкова лошо. — Той вдигна ръка, давайки знак на Кели да изчака. — Често през всичките тези години си задавах въпроса: „Какво би направил, ако не те бяха преместили? Ако беше останал там?“ — Той огледа и тримата. — Ще ми се да вярвам, че бих постъпил различно от моите колеги. Но вече ви казах, че ще говоря като обречен, на когото не му се свиди истината. Като човек, който иска да си отиде в мир със съвестта си и с Господа. А честният отговор е, че не бих направил нищо. Нямаше да посмея да се опълча срещу злото. Зная го със сигурност, защото не посмях да го направя и в тази страна, след като видях какво става в Зона 51. И след като чух слуховете за Дълси. — Фон Сеект удари с длан по масичката. — Но сега искам да се боря за моя мир и да умра като честен човек. Ето защо съм тук.
22
Пеенемюнде — малко пристанищно градче в Германия. Намира се на балтийско море. През 1935 г. е превърнато в база за конструиране и изработване на бомбите Фау-1 и Фау-2, използвани от германците през 1944 и 1945 г. Базата съществува до 1945 г. (Б.пр.)