Зона 51: Началото

— Ще остана тук — заяви Нейбингър. Бяха спрели на една отбивка на шосе 60 върху Натанското плато. От северозапад полъхваше свеж ветрец и нахлуваше през широката странична врата, която бяха оставили отворена. Търкот правеше кафе на микровълновата печка в пикапа.

— Не можем да ти позволим — рече Търкот.

— Това е свободна страна! — възропта Нейбингър. — Мога да правя каквото си искам. Нямам никакво намерение да се сражавам с когото и да било.

— Ние също — отвърна Кели. — Но никой не ни пита. Пък и никой от нас не знае цялата истина.

— Интересуваха ме само някои отговори — оплакваше се на глас Нейбингър.

— Ще ги получиш — присмя се Кели. — Само че ще трябва да останеш с нас. — Нейбингър също като нея бе движен от любопитство и затова досега не бе изразявал недоволство заради отвличането. За хора от този тип научният интерес винаги стоеше над личната безопасност.

— Всичко това е направо невероятно — мърмореше Нейбингър. Той погледна към фон Сеект. — Значи вие смятате, че съобщението се отнася за кораба-майка?

Фон Сеект кимна.

— Мисля, че е предупреждение и означава, че не бива да летим с кораба. Под „колесница“ вероятно подразбират тъкмо него, а изразите „никога отново“ и „гибел за всички живи същества“ ме навеждат на много сериозни опасения.

— Ако е истина, това би означавало, че нашите далечни предци са познавали пришълците, оставили тези странни летателни съдове. Което може да обясни откъде произхождат общите черти между различните митологии и археологичните находки.

— Я спрете за малко — намеси се Кели. — Ако надписите в Голямата пирамида се отнасят за кораба-майка, значи някога — в онези древни времена — той е летял над Земята.

— Разбира се, че някога е летял — каза фон Сеект. — Въпросът е: „Защо са го спрели да лети?“ В какво се крие заплахата?

— Точно в момента имам по-добър въпрос — Търкот се изправи и подаде чаша с кафе на фон Сеект. — Докато летяхме със самолета от Зоната, ти ми каза, че си бил нает от правителството на САЩ през Втората световна война. Професор Нейбингър от своя страна спомена, че си бил в групата на нацистите, проникнала в пирамидата. Бих искал да чуя някакво обяснение. И то веднага.

— Подкрепям — кимна Кели.

— Не мисля, че… — фон Сеект млъкна, когато Нейбингър бръкна в раницата си и извади отвътре потъмняла кама.

— Получих го от египтянина, който ни придружаваше във вътрешността на пирамидата — обясни Нейбингър.

Фон Сеект взе камата, огледа я навъсено и я остави на масичката. Сетне обгърна с жилестите си пръсти димящата чашка, вдигна поглед към безлюдните простори на резервата и заговори с равен глас:

— Родил съм се във Фрайбург, през 1918 г. Това е едно градче в Югозападна Германия, недалеч от границата с Франция. Израснах в тежки за моята страна години. През двадесетте всички бяха бедни и недоволни заради поражението, което претърпяхме във войната. Известно ли ви е, че в края на Първата световна война нито един чужд войник не бе стъпвал на наша територия? В деня, когато подписвахме капитулацията, все още държахме част от Франция.