Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
Но Ани се тревожеше само за Мира.
Един ден, когато всичко това свърши, тя щеше да опита да й се отплати задето бе скрила от нея. Само се надяваше, че Мира ще й прости.
Сърцето й натежа, както правеше от седмица насам, и Ани се изправи, остави чашата с кафе в мивката, грабна чантата и палтото си и се отправи към задната врата, за да започне деня си.
Токовете й не се подхлъзнаха по безупречно чистата пътека, която успя да създаде с магията си. Високи живи плетове растяха от двете страни на двора, скривайки онова, което правеше от не-магьосническите очи. Премахването на снега беше лесно за нея след като се състоеше от вода. Тя го загряваше докато не се разтопи или просто го преместваше от двете страни на пътеката.
Тя стигна до алеята и колата си. Зеленият автомобил с двамата магьосници беше паркиран малко по-надолу. Помаха им както обикновено, но те не й върнаха жеста. Ани се намръщи, спускайки ръката си, усещайки нещо нередно. Присви очите си — имаше лек астигматизъм, — за да види по-добре.
Магьосниците бяха приведени в седалките си. Най-малко изглеждаха извадени от строя, най-много — мъртви. А това не вещаеше нищо добро.
Чуха се стъпки на почистената пътечка зад нея. Двама мъже.
Адреналинът в нея се надигна и Ани издърпа нишка от магията си, когато се обърна да посрещне двамата вещери на Дъскоф. Единият владееше елемент земя, другият — огън.
Тя не им даде време за реакция. Заля ги с вода и я изстуди толкова бързо, че нито един от двамата не успя да отвърне. Замръзнаха на място.
След това се обърна, очаквайки още хора зад гърба си. Беше обичайна тактика. Първите бяха просто за отвличане на вниманието. Когато Дъскоф искаха да отвлекат силна магьосница, те я объркваха, превъзхождаха я.
Още двама се появиха зад ъгъла на гаража, магьосници на елементите вода и земя, и издърпаха нишки магия толкова бързо, че тя се уплаши, че няма да може да ги спре. С точните си рефлекси, тя издърпа няколко пъти от магията си и ги намокри, замразявайки ги солидно.
Дишайки тежко, тя се завъртя в кръг, в очакване на останалите. Нито един вещер не се изправи пред очите й… но нямаше начин да е довършила тази битка.
Един мъж в дълго черно палто пристъпи на алеята.
Като някакъв стрелец от улиците на Дедууд, Ани издърпа магията си и я насочи към мъжа, но той премести ръката си и водата пламна с внезапен проблясък от огън и след това се изпари. Тя опитваше отново и отново докато мъжът я приближаваше.
Той беше повелител на своя елемент. Никога не е усещала по-силен магьосник на огъня в живота си. Ани потърси възможности в съзнанието си, начини да го победи. Някои магьосници на водата можеха да манипулират водата в тялото на човек, но тя не притежаваше тази способност. Като не разполагаше с друга възможност, Ани пристъпи назад от него, удряйки се в един от мъжете, които беше замразила.
Докато той се приближаваше, тя успя да види лицето му по-ясно. Имаше груба красота с гъста, къдрава руса коса и сиви очи. Стефан. Цялата общност на магьосниците знаеше кой беше той. Стефан беше почти толкова добре известен като копелето, което беше баща му.
Той разпери ръцете си широко, сякаш поздравявайки стар приятел, и се усмихна.
— Ани, толкова се радвам да те видя.
Пламъци се разгоряха в двете му длани.
Той я прегърна.
Ани изпищя.
20
ДЖАК СЕ СЪБУДИ, ЗА ДА ОТКРИЕ ЛЕГЛОТО СИ ПРАЗНО. УСЕЩАЙКИ, ЧЕ МИРА Е ВСЕ ОЩЕ в стаята, той се обърна, оглеждайки се за нея. Тя стоеше облечена в нощницата си до прозореца, гледайки огрятата от утринна светлина морава.
— Мира? Какво правиш? Върни се в леглото.
Тя се обърна. Изражението й го накара да замръзне. Беше пребледняла и лицето й изглеждаше напълно вкаменено. Очите й бяха празни.
Той стана от леглото и отиде при нея. Ръцете й бяха студени под допира му.
— Скъпа, какво не е наред?
Тя се взираше дълго време преди най-накрая да премигне.
— Сънувах кошмар.
Джак я придърпа към себе си, но тя беше като вдървена. Той разтри ръцете й, опитвайки се да я стопли.
— Трябва да е бил много лош — промърмори като притисна бузата си в косата й. — Все още е рано. Върни се в леглото. — Искаше да я прегърне, да прогони този изгубен поглед от очите й.