Магьоснически огън

След като подреди всичко, тя си наля чаша с кафе и седна на малката кухненска маса. Ранната сутрешна светлина проникваше през прозореца над мивката. От мястото си тя погледна покрай светло зелените завеси, опитвайки се да мисли за всичко, което трябваше да свърши през този ден, но накрая мислейки за обаждането на Мира от предната вечер.

Кръщелницата й бе прозвучала толкова разтревожена за нея. Ани се чувстваше виновна задето не се бе втурнала да отседне в Сборището, само заради Мира, но бе усетила нужда да отстоява своето. Дъскоф винаги пращаха всички горе в планините и на нея й беше писнало. Ако копелетата я искаха, по дяволите, трябваше да се опитат да я вземат. На нея не й беше непознато това как да използва магията си в битка.

Погледът на Ани се присви. Върху рафта над мивката, близо до малка саксия с миниатюрни розови цветя, които беше успяла да запази цяла зима у дома, имаше снимка на Мира от завършването на гимназията.

Кръщелницата й винаги е била красива и талантлива в толкова много неща. Беше много съпричастна, страничен ефект от това да си магьосница, и щеше да стане страхотен психолог, ако беше завършила училище. Ани винаги е била против брака й с Бен, още от самото начало. Беше усетила, че той не е за Мира. Беше споделила опасенията си, но не бе притиснала Мира. Това беше животът на Мира. Изборът на Мира.

Но дори Ани не бе подозирала, че Бен ще се окаже такъв глупак. Подло беше предал Мира, точно както и кръстницата й.

Ани затвори очите си, усещайки горчивия вкус на угризенията. Силно съжаляваше задето бе решила да уважи желанието на родителите й. Ако беше казала на Сборището за нея, Мира щеше да израсне с тренировките, от които се нуждаеше, и никога нямаше да бъде в такава опасност като сега.

Нейните родители просто искаха за нея нормален живот като човек без магия. Знаеха опасностите, които застрашаваха една въздушна магьосница, каквато Мира е имала съдбата да стане. Не са имали нищо лошо в предвид, както и Ани, но онази поговорка относно това как добрите намерения ти изкопават път към ада, беше вярна.

Тя се почуди на това колко се беше отдалечила Мира в Сборището. Не бяха разговаряли дълго по телефона предишната вечер. Ани вярваше, че Джак Макалистър ще предпази Мира от физически наранявания, но как се справяше тя психически, емоционално? Освен предната вечер, тя бе разговаряла с Мира още веднъж откакто бе в Сборището и Мира бе прозвучала студено по телефона, объркана и поразена от факта, че е имала семейство, което не е познавала.

Семейство, което Ани е скрила от нея.

Дали Мира я мразеше сега? Имаше това право, предположи Ани. Надяваше се, че Мира знае, че я обича като родна дъщеря. Една сълза се плъзна надолу по бузата й и тя я избърса.

Отвън на улицата имаше двама бодигарда, които Сборището бе изпратило да я наглеждат. Винаги носеше на мъжете топла храна и чай, но те все отхвърляха поканата й да влязат в дома или магазина й. Томас Монахан също беше изпратил най-добрите си тъкачи на защити, за да създават мощни протекции около къщата и бизнеса й. Тревожеха се за нея заради връзката й с Мира.