Магьоснически огън

У стата му я целуваше, а коляното му се промъкна между бедрата й. Болките на Мира от деня, главоболието, всичко избледня под докосването му. Тя остави ръцете й да си поиграят върху широките му рамене, позволи на пръстите й да се увият в копринената коса на тила му, докато Джак я целуваше.

Тя го обичаше.

Никога нямаше да му го каже, но го обичаше. Нямаше какво да направи относно това. Чувствата я бяха връхлетели като тир.

Джак плъзна ръката си под ризата й и отри палеца си в кожата на талията й, карайки я да потрепери. Тя го избута, принуждавайки го да легне по гръб, така че да може да го възседне. Устата й се движеше върху неговата, когато тя повдигна подгъва на ризата му с желанието да го целува по гърдите.

Той обхвана лицето й в ръцете си, преди тя да успее да сведе устните си към

него.

— Мира.

Точно тогава някой отвори вратата. Томас пъхна главата си вътре. Той съзерцава сцената за момент преди да проговори.

— Радвам се да видя, че тренировката протича добре.

Мира се изправи и се изтупа от прахта, докато Джак се изправяше на крака.

— Мира, трябва да говоря с теб — каза Томас. Той дари Джак с многозначителен поглед. — Насаме.

— Добре. — Тя погледна към Джак преди да се отправи с Томас към вратата.

Те вървяха към кабинета му, без да продумат. Той имаше мрачно изражение, което накара целия ужас, който Мира изпитваше заради кошмара предната нощ, да се завърне, уцелвайки я право в слънчевия сплит.

— Томас, аз.

— Не и преди да стигнем до кабинета ми.

Най-накрая достигнаха назначението си и той затвори вратата зад тях. Тя потъна в един от кожените столове. Той седна на ръба на бюрото си и притисна основата на носа си с палеца и показалеца си.

Мира се обгърна с ръце. Фокусира погледа си върху един от краката на бюрото.

— Сънувах кошмар миналата нощ. Сънувах, че могъщ вещер е хванал Ани. — Тя направи пауза, пое си дълбоко въздух и вдигна поглед към лицето на Томас. — Просто ми кажи, Томас.

Томас само вдигна поглед. Всичко бе изписано на лицето му.

Студен повей на вятъра премина през стаята, резултат от внезапно появилите се неконтролируеми емоции на Мира. Отчаянието избледня, докато Мира не се почувства сякаш направена от дърво.

— Кажи ми повече.

— Преди около петнадесет минути получихме куриер, пратен от Стефан, осиновеният син на Уилям Крейн. Знаеш ли кой е Стефан?

Тя кимна.

— Той е много силен магьосник на огъня. Очевидно е убил двамата пазачи, които изпратихме, и е отвел Ани от дома й тази сутрин, докато е отивала на работа.

Мира си пое въздух на пресекулки. Би трябвало да има милиони въпроси, но умът й бе абсолютно празен.

— Ани е стръв. — Той направи пауза. — За теб.

Тя се насили да мисли през вцепеняващата мъгла, в която се препъваше.

— Казваш, че Дъскоф са се свързали с теб?

— Изпратиха снимки.

Мира преглътна с усилие, чувствайки се отвратително. Снимките трябва да бяха

лоши.

Томас продължи със сух тон, но Мира можеше да чуе трептенето на емоциите зад него.