Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Била е изгорена от Стефан. Нуждае се от медицинско лечение. Плюс това казаха, че ще я убият, ако не се предадеш до двадесет и четири часа.
Мира остави цялата информация да проникне до съзнанието й. Нейният живот за този на кръстницата й.
— Няма да го направиш — нареди той.
Вцепенението й се превърна в груба ярост. Тя се изправи и още един повей на въздуха премина през стаята, разхвърляйки листовете по бюрото на Томас. Дългата му, тъмна коса се изви около главата му, но мрачното му изражение не се промени.
— Няма да ми казваш какво да правя, Томас. Ани е единствената майка, която някога съм познавала. Няма да я оставя да умре в хватката на Крейн, за да спася себе си. Няма да позволя на Крейн да отнеме още някого от родителите ми.
— Трябва да се успокоиш. Нямам намерение да оставя никоя от двете ви да умре. Моля те, седни.
Тя остана права, скръствайки ръце на гърдите си.
— Зная, че гориш от желание за битка и ще получиш всичко, което искаш, след като се приспособиш, но сега трябва да постъпим разумно. Имаме ресурсите да посрещнем това предизвикателство, ако предугадим ходовете им.
Томас очевидно можеше да мисли за това много по-ясно от нея. Тя искаше само да тръгне веднага. Да направи всичко, за да върне обратно Ани в безопасност.
— Не си готова да се биеш с вещери, Мира, съжалявам.
— Готова съм, Томас. Победих шестима от тях в апартамента на Джак.
— И едва не се самоуби.
— Тренирах. Изминах дълъг път от тогава. Сега имам повече контрол.
— Не си готова. Довери ми се.
Тя постоя известно време, кипяща от гняв, преди да се развика:
— Ще бъда част от всичко, което предприеме Сборището, Томас!
Той не каза нищо.
Бриз, едновременно от нетърпението и гнева й, разроши косите им.
— Томас, сериозна съм. Третираш ме така, сякаш съм направена от стъкло. Също като Джак. По-силна съм, отколкото смятате и двамата, и няма начин да не накарам Крейн да си плати за всичко, което ми причини. Сега искам думата ти, че ще бъда част от всичко, което организира Сборището. Изборът е мой. Животът е мой. Ани е моя кръстница.
Томас се взря в нея за дълъг момент.
— Ти определено си дете на Хоскинс и Монахан. Имаш обещанието ми.
— И не искам Джак да знае нищо за това — добави тя. — Нито дума.
Шок и гняв се разляха по лицето на Томас за момент, но се овладя бързо, оставяйки познатата безизразна маска да се настани върху чертите му.
— Защо? Той може да помогне.
— Толкова е покровителствен. Ще ме спре или ще застане на пътя ми. Ще бъде много по-лесно, ако не знае.
— Това е грешка.
Тя поклати глава.
— Обещай ми като братовчед, Томас. Като семейство. Каза, че ще направиш всичко за мен. Закле се.
Томас затвори очи и въздъхна пораженчески.
— Събрах ви с основание. Той е най-добрият, който може да те защити, Мира. Би дал живота си, за са те предпази.
— Да, знам. Това е проблемът.
21
ДЕНЯТ ИЗГРЯ СТУДЕН И МРАЧЕН. ТЯ ИЗЛЕЗЕ от лимузината на някаква модерна улица в Ню Йорк. Мира никога не бе посещавала това място, не знаеше нищо за него, но не обръщаше внимание на заобикалящата ги среда в момента. Най-доброто, което можеше да направи, беше да забележи ширналата се заснежена площ на Сентръл парк, който се намираше от другата страна на улицата. Или поне подозираше, че е Сентръл парк. Беше наистина огромен парк във всеки случай. Бяха в апартамента на Томас, не много далеч от Дъскоф Интернешънъл.
Мира погледна към просветляващото небе, дъхът и излизаше бял, заради студения въздух. Беше се измъкнала от леглото на Джак през нощта. Той скоро щеше да се събуди и да открие, че я няма, но не възнамеряваше да мисли за това точно сега.
Томас постави ръка в долната част на гърба й и я поведе към сградата, покрай пазача, човека на бюрото и към асансьора. Няколко магьосници ги следваха. Повече щяха да се присъединят към тях.
Ню Йоркската квартира на Томас беше всичко, което Мира очакваше — дървени подове, скъпо обзавеждане, огромни прозорци от пода до тавана с изглед към парка. Беше красиво, но Мира забелязваше очевидното. Всичките й мисли бяха насочени към Ани.
Тя свали палтото си и един от придружаващите ги магьосници го пое от нея, отнасяйки го някъде. Тя се отпусна върху дивана на Томас и се загледа през прозореца. Зад нея телефона звънна. Томас вдигна и говори с приглушен тон с човека от другата страна.