Магьоснически огън

— Знаят, че има магьосница с въздушен елемент в сградата, която тренира. Това е достатъчно предупреждение.

— Щом казваш, Джак. — Тя затвори очи и отпусна съзнанието си на по-дълбоко. Мира медитираше всеки ден, упражняваше се да позволи на ума си да открадне малко магия и да проучи наоколо.

Скоро тя изгуби повече от физическата си връзка със стаята и разгъна нишката сила, която беше изтеглила, за да се разходи. Стигна до къщата, промъквайки се покрай вокалните вибрации и въздушните течения. Мира пренебрегна гласовете, които не й се сториха познати и спря, за да идентифицира онези, които разпозна.

Накрая откри глас, който й се стори много познат, и се съсредоточи върху него. Използвайки магията, тя коригира честотата, така че да се превърне в по-малко бръмчене и повече в разговор. Това беше Ингрид.

Мира чу само нейната половината от разговора. Ингрид или говореше по телефона, или Мира не улавяше човека, с когото тя говореше. Като издърпа още една нишка от магията, тя потърси отговора и откри другия човек. Когато отново „нагласи честотата”, накара гласът да прозвучи ясно.

Надяваше се на някаква пикантна клюка, но вместо това беше уловила разговор за прибирането на боклук. Блестящо.

Внимателно, тя откачи нишките на магията и се оттегли. Гласовете избледняха, когато Мира се завърна в тялото си. Позволи на очите си да се отворят бавно и видя Джак да седи на пода, ръцете и краката му около нея. Беше толкова концентрирана върху задачата, толкова извън тялото си, че дори не беше забелязала как се бе настанил зад нея.

Мира се сгуши в топлите му гърди. За това беше чакала цял ден.

— Е, това беше отегчително.

— Добре. Какво чу? — Той плъзна ръката си под пуловера й и отри палеца си ниско под стомаха й. Беше й трудно да мисли.

— Чух Ингрид и някакъв непознат да обсъждат изключително интересната тема относно прибирането на боклука от Сборището.

— Очарователно. Ако можеш да си спомниш детайли, по-късно можем да ги потвърдим.

— Мога.

— Хубаво. — Той вдигна другата си ръка пред нея с дланта нагоре. — Още една задача за днес — каза той, плътният му глас барабанеше по гърба й. Една искра се възпламени в дланта на ръката му. — Накарай я да сияе. Запали я.

Магията й веднага отговори, като се затопли и затрептя в центъра на гърдите й, искайки да се освободи, искайки да играе с неговата магия. Тя издърпа една нишка, сви я във формата, в която искаше, и я остави да се плъзне гъвкаво около огъня като котка, която се втрива в човешки глезен — копринено и меко.

Джак изтръпна зад нея и тя се зачуди дали той можеше да усети какво правеше. Очевидно не можеше да види малкото въздушно течение. Тя разпалваше огъня отново и отново, карайки го да гори в ръката му.

Накрая изцяло сля магията си с неговата, карайки огъня да се разрасне повече и повече, докато не успя да го издърпа изцяло от ръката му и да го извиси пред тях. Свързаната им магия танцуваше, провесена във въздуха, в трептящи цветове на червено, оранжево, жълто и синьо. Приличаше на огнена версия на северното сияние.