Магьоснически огън

Беше поел тренировките й от Серена, смятайки, че е време да се концентрира повече върху защитната магия, която беше негова специалност. Бяха се върнали в склада, където той беше наредил да се поставят килими по пода. Тя напредваше, въпреки че й беше трудно да се концентрира заради следите от съня, които я потискаха. И все пак успяваше да победи Джак всеки път, щом той се изправеше срещу нея.

Джак й беше казал, че е било само един кошмар и тя отчаяно искаше да му повярва. Алтернативата беше твърде ужасна за обмисляне.

— Сега ще добавя от своя огън. — Джак се бе държал сериозно през целия ден относно тренировката й, карайки я да изпробва нови неща, да издърпва от магията си по всякакъв начин. Възнамеряваше да я научи да използва нови отбранителни техники. Тя беше благодарна за неговата концентрация, защото я споделяше. Нещо се надигаше. Можеше да го усети. И беше нещо лошо.

— По какъв начин се защитава въздухът срещу огъня, Джак? Въздухът само кара огъня да се разгори по-силно и по-ярко.

— Помисли за момент. От какво се нуждае огънят, за да се запали?

Тя внезапно разбра.

— О.

Джак кимна.

— Отбранителната магия прилича много на играта камък-ножица-хартия, въпреки че това е доста измамливо описание. Много от тази магия зависи от индивидуалните способности на магьосника, от това колко е креативен и бърз, и какво е нивото му на мощ.

Той изопна ръката си и формира една огнена топка. Тя бързо се разрасна, карайки Мира да издърпа нишка от магията си и да я използва, за да обгърне топката в балон и да изсмуче всичкия въздух от нея. Отне й много концентрация, но тя най-накрая успя да угаси огнената топка.

— Добре. Много добре, Мира.

Тя се усмихна, горда от себе си.

— Сега нека опитаме докато не стоя мирно и не те чакам.

У смивката й се изпари.

Отново и отново те тренираха. Джак правеше огъня по-голям, по-малък, хвърляше го през стаята и го запращаше право към нея. Накрая Мира можеше да усети и угаси огъня със затворени очи. Но докато овладее тази способност, тя се почувства изтощена и получи ужасно главоболие, но трудната тренировка по магия успешно беше премахнала и последните следи от кошмара от съзнанието й.

Джак я гледаше през стаята с непогрешима жар в очите си, когато тя се наведе и обгърна коленете си с ръце, дишайки тежко от преследването на огъня из стаята. Той се промъкна към нея и притисна гърба й в стената зад нея. Джак я прикова там с ръцете си от двете страни на главата й и се взря внимателно в нея.

Тя премигна.

— Ъм. Имаш ли да ми казваш нещо, Джак?

— Само, че смятам, че си невероятна, красива, умна и секси.

Тя усети, че се изчервява от комплимента.

— Имаш ли още прилагателни, които искаш да добавиш?

— Гледах те как посрещаш всяко предизвикателство, което се изправя пред теб през последните няколко седмици. Нито веднъж не изхленчи, нито веднъж не изскимтя. В този период от време придоби толкова магически знания, колкото някои магьосници научават за години.