Магьоснически огън

Чу леко "поп", когато съзнанието й се освободи, и го насочи извън стаята, към основната част на апартамента.

Нейната осведоменост идваше от самия въздух и можеше да насочи вниманието си накъдето реши. Регулира звуците от магьосниците в апартамента на Томас, така че да избледнеят и да долови силната врява от улицата, Мира се обърна на север и потърси сградата на Дъскоф и Ани.

Тъмно сивата сграда стоеше на ъгъла на голямо кръстовище. Висок, широк, гравиран, гранитен знак отпред я обозначаваше като сградата, която тя търсеше. Въпреки че беше Събота, много хора се разхождаха по улицата пред двойните стъклени врати. Мира се опита да насочи съзнанието си към сградата, но не можа да премине през тежките бариери около нея.

Защита.

Беше забравила, че сградата на Дъскоф сигурно ще има сериозни защити около себе си. Спомни си какво й бе казал веднъж Джак. Бариерите могат да пропускат не-магьосници, но не и всеки възрастен магьосник. Никаква магия, освен тази, която тъкачът на защити е решил, че е безопасно да премине.

Това означаваше, че тя определено бе блокирана. Не беше безопасна за тях.

Мира се плъзна по бариерата, откривайки нещо като спойка в магията. Проследи я. Може би можеше да открие някакъв недостатък, грешка или задна врата. Според Томас това бяха открили разрушителите на защити в апартамента на Джак. Напълно перфектните защити бяха щастлива случайност. Някои защити бяха по-добри от други, но никой магьосник не можеше да изгради напълно солидна бариера.

Тази защита изглеждаше перфектна.

Изследва я сякаш с часове, но не откри нищо. Мира търси, докато не почувства в нея да се надига отчаяние. Изглежда никъде нямаше недостатъци в гладката магическа барикада или по идеалната спойка.

Точно когато щеше да се признае за победена, тя откри микроскопична пукнатина в основата на южната стена. Отначало я бе пропуснала, защото беше толкова малка. Мира се върна към нея и я разчовърка със собствената си магия, опитвайки се да я разшири, но тя се възстановяваше бързо. В края на краищата беше безтелесна; не можеше и да се надява на такъв успех.

Подхождайки по друг начин, тя натискаше и стискаше, докато не прокара съзнанието си през миниатюрната пролука в сградата. Усети съзнанието си да се просмуква като лепкава течност.

Сега, да намери кръстницата си.

В момента, в който се фокусира върху Ани, Мира изпита някакво спиране, като че ли самото мислене за нея имаше някакъв вид магическо привличане. Кръстницата й бе държана в някакъв склад някъде в Дъскоф Интернешънъл.

Ани лежеше по очи върху походно легло. Червено-черни мехури от изгаряния покриваха гърба й там, където дрехите й бяха възпламенени и изгорени. Тръпки разтърсваха тялото й или от студа, или от нараняванията.

Размерът на щетите, които бяха причинили на Ани, зашемети Мира и я остави без да може да отреагира… миг преди да се изпълни с абсолютен гняв. Мира можеше да почувства как физическото й тяло трепери от него в спалнята на Томас.

Мира опита нещо, което не беше пробвала до сега. Тя изтегли нишка от магия и създаде топъл бриз на това отдалечено място. Той погали Ани, докато не спря да трепери.