Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Блей? Чу ли ме? Не искам да прекараш живота си сам.
Той отново прокара ръка през лицето си.
- Ти си най-добрата майка на планетата, знаеш ли…
- Тогава кога си идваш, за да ме видиш? Искам да ти сготвя.
Блей се отпусна сред възглавниците, въпреки факта, че главата започваше да го боли – вероятно защото, въпреки че беше сам, все пак се беше опитал да се сдържи да не се разплаче. Също така вероятно защото все още не понасяше какви бяха отношенията му с Куин. И все пак Сакстън някак му липсваше, защото беше трудно да спиш сам. Но беше добре. Тази… честност му бе коствала доста… - Чакай, чакай, - той отново се изправи от възглавниците. – Слушай, не искам да казваш нищо на татко.
- О, Скрайб Върджин, защо не?
- Не знам. Притеснявам се.
- Мили, той няма да се чувства по-различно от мен.
Да, но като единственият им син и последен от кръвната им линия… и с цялото това нещо между баща и син…
- Моля те. Нека му кажа на четири очи, - о, сякаш от това не му се повдигаше. – Трябваше да направя така и с теб. Ще си дойда, веднага щом не съм на смяна, не искам да те поставям в положение, в което да трябва да криеш нещо от него…
- Не се тревожи за това. Това е твоя информация – имаш правото да я споделяш с хората когато и както поискаш. Обаче ще се радвам да го направиш скоро. При нормални обстоятелства с баща ти си казваме всичко.
- Обещавам.
Появи се затишие в разговора.
- Е, кажи ми как върви работата?
Той поклати глава.
- Мамен, не ти се слуша за това.
- Разбира се, че ми се слуша.
- Не искам да си мислиш, че работата ми е опасна.
- Блейлок, син на обичния ми хелрен, каква точно идиотка си мислиш, че съм?
Блей се засмя и после стана сериозен.
- Куин летя със самолет тази нощ.
- Наистина? Не знаех, че знае как се управлява.
И това, ако не беше поредното нещо за вечерта.
- Не знае, - Блей отново се облегна назад и кръстоса крака при глезените си. – Раниха Зейдист и трябваше да го измъкнем оттам. Куин реши да… имам предвид, знаеш го какъв е, ще направи всичко.
- Авантюрист, малко див. Но какъв чудесен младеж. Голяма срамота е това, което му причини семейството му.
Блей се заигра с колана на халата си.
- Наистина винаги си го харесвала, нали. Странно, мисля, че много родители не биха го одобрили – по много причини.
- Това е защото се хващат за вида му на здравеняк. За мен това, което е отвътре, е от значение. – чу се тих звук и той успя да си я представи как поклаща тъжно глава. – Знаеш ли, никога няма да забравя нощта, когато за пръв път го доведе тук. Беше оново бледо подобие на претранс, с неговото очевидно несъвършенство, за което съм сигурна, че е страдал при всяка възможност. И все пак, дори с това, той дойде право към мен, протегна ръка и се представи. Запозна се с мен, гледайки ме в очите, не с някаква следа от предизвикателство, а сякаш искаше добре да го огледам и да го изхвърля, ако се наложи, - майка му тихичко изруга. – Щях да го взема още същата нощ, нали знаеш. За секунда. Глимера да вървят по дяволите.
- Ти наистина, ама наистина, абсолютно си най-добрата майка на света.
Сега тя се засмя.
- И като си помисля, че ми го казваш без дори да съм ти сложила нищо за ядене.
- Е, лазанята би те направила най-добрата майка на вселената.
- Ще сложа корите да се сварят.
Като затвори очи, завръщането напред-назад, което беше и началото на отношенията им, му се стори невероятно специално.
- Е, разкажи ми повече за смелостта на Куин. Обичам като говориш за него, ставаш толкова вдъхновен.
Човече, Блей отказваше да мисли за която и да била от причините, поради които това се случваше. Просто се впусна в историята, с някои разумни поправки, за да не издаде нещо, което Братството не желаеше, от летището – не че майка му някога би казала нещо на когото и да било.
- Значи, бяхме там, за да огледаме района и…
- Имате ли нужда от още нещо, сър?
Куин поклати глава и задъвка колкото можеше по-бързо, за да освободи устата си.
- Не, благодаря, Фриц.
- Може би още печено говеждо?
- Не, благодаря… о, добре, - той се отказа да спори, докато още от идеално приготвеното месо се сервираше в чинията му. – Но няма нужда… Още картофи. Още тиква.