Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Той оставя цялата работа на кардинала — казва тя. — И се боя, че някои от лордовете може да се чувстват пренебрегвани.
— Те наистина са пренебрегвани — казвам безцеремонно.
Катерина свежда очи.
— Да, зная — признава тя. — А кардиналът е добре възнаграден за работата си.
— Какво получава сега? — питам настойчиво. Долавям раздразнението в собствения си глас. Усмихвам се и докосвам ръкава ѝ. — Простете ми, аз също мисля, че кардиналът управлява твърде своеволно и получава твърде високо заплащане.
— Фаворитите винаги струват скъпо — усмихва се тя. — Но тази нова чест ще струва малко на краля. Оказана е от Светия Отец. Кардиналът ще бъде назначен за папски легат.
Ахвам:
— Папски легат? Томас Улзи ще управлява Църквата?
Тя повдига вежди и кимва.
— Без никой над него освен папата?
— Никой — отбелязва тя. — Поне е миротворец. Предполагам, че би трябвало да се радваме на това. Предлага мир между нас и Франция и женитба на дъщеря ми с дофина.
Бързо слагам съчувствено ръка върху нейната.
— Тя е само на две години — казвам. — Има време дотогава. Може никога да не се случи, със сигурност ще възникне някое спречкване с Франция, преди да се наложи тя да замине.
— Да — съгласява се тя. — Но кардиналът — извинете, негово преосвещенство папският легат — като че ли винаги получава онова, което поиска.
По време на кралското гостуване всичко минава гладко. Кралят се възхищава на къщата, наслаждава се на лова, играе хазарт с Монтагю, язди с Артур. Кралицата обикаля наоколо с мен, усмихнато хвали приемната ми, личните ми покои, спалнята ми. Долавя задоволството, което изпитвам от дома си и от съзнанието, че всичките други мои къщи са ми били върнати. Възхищава се на хранилището ми за скъпоценности и стаята ми с архивите, и разбира, че управляването на това, което е мое малко кралство, е моя гордост и радост.
— Родена сте да заемате високо място — казва тя. — Сигурно сте имали чудесна година, организирали сте сватба и сте успели да направите всичко тук точно както го искате.
Когато дворът продължи пътуването си, ще вземат със себе си Артур. Кралят заявява, че никой не издържа по-добре от Артур на бързината, с която той препуска по време на лов.
— Той ще ме назначи за отговорник на личните си покои — заявява Артур, когато идва в стаята ми последната вечер.
— Какъв?
— Кралят създава нов ред в домакинството. Всички негови най-добри приятели, каквито сме ние сега, ще бъдат прикрепени към личните му покои — точно както кралят на Франция се заобикаля с най-приближените си приятели. Хенри иска да прави това, което прави кралят на Франция. Иска да му съперничи. Затова ще има кръг от благородници, обслужващи личните му покои, а аз ще бъда един от малцината, наистина малцината, подбрани за тази цел.
— И какви ще бъдат задълженията ти?
Той се разсмива.
— Засега, струва ми се, да се веселя.
— И да пиеш твърде много — допълвам.
— Да бъда весел, и да пия твърде много, и да флиртувам с дамите.
— И да водиш краля по лоши пътища?
— Уви, почитаема майко, кралят е млад човек и сякаш се подмладява с всеки изминал ден. Той и сам може да тръгне по лош път, не съм му нужен аз, за да го поведа.
— Артур, момчето ми, зная, че не можеш да го спреш, но има някои млади дами, които биха били щастливи да разбият сърцето на съпругата му. Ако би могъл да го отклониш от тях…
Той кимва:
— Знам. И зная колко скъпа ви е тя, а Бог знае, че Англия не би могла да има по-добра кралица. Той никога не би сторил нещо непочтително; обича я истински, той само…
— Ако можеш да накараш краля да се придържа към леките удоволствия с жени, които помнят, че дворцовата любов е игра, която не се приема сериозно, ще направиш услуга на кралицата и страната.
— Винаги бих искал да служа на кралицата. Но дори и Уилям Комптън, нито дори Чарлс Брандън, не могат да ръководят краля — лицето на Артур просветва от смях. — И, майко, нищо не може да го спре да се влюби. Напълно нелепо е! Той е най-странната смесица от похот и благоприличие. Вижда хубаво момиче, някоя перачка в дюкян за боядисване на дрехи, и би могъл да я има за едно пени. Но вместо това трябва да напише стихотворение за нея и да говори любовни думи, преди да може да извърши акта, който повечето от нас биха приключили за минути на ливадата за сушене, скрити от мокрите чаршафи.