Проклятието на краля

— Всъщност сам кралят го отбелязва. Пита всички как така един мъж, здрав, силен и красив като него, може досега да няма син в детската стая. Би трябвало да има вече трима-четирима сина. Вие какво мислите? Някаква слабост у кралицата ли е това? В края на краищата, тя идва от добро и плодовито семейство. Какво може да не е наред? Възможно ли е бракът да не е благословен?

— Не желая да чувам такива думи — правя жест с ръка, сякаш да възпра армия от напиращи слухове. — Няма да слушам за това, и няма да говоря за това. Повтарям на всичките ѝ дами, че не бива да го обсъждат. Защото какво би станало, ако това се окаже вярно? Тя все така е негова съпруга, с дете или без дете, все още е кралица на Англия. Тя понася цялата болка и скръб от тези загуби: трябва ли да понесе и вината? Клюкарстването по този въпрос и оклеветяването ѝ могат само да влошат нещата за нея.

— Дали някога би склонила да се оттегли от трона? — пита той много тихо.

— Не може — казвам простичко. — Тя вярва, че Бог я е призовал да бъде кралица на Англия и е предизвикал огромни и ужасни промени, за да поеме тя короната редом с краля. Тя го дари с принцеса, и, ако е рекъл Бог, ще имат син. Защото какво би означавало едно различно решение? Че един брак трябва да приключи, защото един мъж няма син след осем години? След пет години? Трябва ли една съпруга да бъде като вещ под наем, от която той може да се откаже в края на тримесечния срок? Обетът гласи: „в болест и здраве, докато смъртта ни раздели“, а не „докато изпитам съмнения“.

Братовчед ми се усмихва.

— Тя има упорита защитничка във ваше лице — казва той.

— Би трябвало да се радвате за това — посочвам с жест към договора. — Вашата дъщеря ще се омъжи за сина ми и те ще се закълнат да бъдат разделени само от смъртта. Само ако бракът продължава без съмнение, до смъртта, дъщеря ви или която и да е друга жена може да бъде сигурна в бъдещето си. Кралицата няма да посегне на сигурността на всяка жена в Англия, приемайки, че един съпруг може да изостави жена си, когато поиска. Няма да бъде добра кралица на жените в Англия, ако стори това.

— Той трябва да има наследник — изтъква братовчед ми.

— Той може да посочи наследник — изтъквам. Позволявам си съвсем лека усмивка. — В края на краищата, има наследници — казвам. Дъщерята на братовчед ми се омъжва за един от тях, моя син Монтагю. — Има много наследници.

Братовчед ми замълчава за миг, обмисляйки колко близо сме до трона.

— Завръщането на Плантагенетите — казва той много тихо. — Каква ирония, ако след всичко той се обърне към един от нас.