Проклятието на краля

Удовлетворяваме гордостта им и караме тръбачите да оповестят пристигането на блюдото в трапезарията, където то е внесено триумфално, а всички триста души от общото ни домакинство, които вечерят в голямата ми зала, се изправят на крака и аплодират внушителната сьомга и ухилените млади рибари.

— Научихте ли кога ще се върне дворът? — Джордж Невил пита Едуард Стафорд, когато вечерята приключва и ние, братовчедите, и нашите момчета, сме седнали в личната ми стая и сме се разположили удобно около огъня с вино и захаросани плодове.

Лицето на Стафорд потъмнява:

— Ако кардиналът постигне своето, ще задържи краля завинаги далече от двора му — казва той кратко. — Наредено ми е да не го посещавам. Прогонен от двора? Защо е това? Аз съм добре, близките ми са здрави. Това няма нищо общо с болестите, работата е там, че кардиналът се бои да не би кралят да започне да се вслушва в моите думи — его защо ми е забранено да го посещавам.

— Милорди — казвам предпазливо. — Братовчеди. Трябва да внимаваме какво говорим.

Джордж ми се усмихва и покрива ръката ми със своята.

— Вие винаги сте предпазлива — казва той. На херцога кимва: — Не можете ли просто да отидете при краля, дори без разрешение, и да му кажете, че кардиналът не служи на интересите му? Със сигурност ще ви послуша. Ние сме видни личности в кралството, няма какво да спечелим, предизвиквайки неприятности, той може да се довери на съветите ни.

— Той не ме слуша — казва Едуард Стафорд раздразнено. — Не слуша никого. Нито кралицата, нито мен, нито когото и да е от изтъкнатите мъже на кралството, в чиито вени тече също толкова добра или дори по-добра кръв от неговата, и които знаят така добре, както и той, или дори по-добре, как е редно да се управлява кралството. А не мога просто да отида при него. Той отказва да допусне в двора си когото и да е, освен ако не е сигурен, че не пренася болест. А кой, мислите, преценява това? Дори не и лекар — новият помощник на кардинала, Томас Мор!