Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Кралицата пише, че са се преместили в Саутхамптън, за да могат да купуват провизии, които се внасят от търговците от Фландрия; кралят не иска английски стоки, боейки се, че са заразени. Не разрешава на икономите да пращат слугите на градския пазар.
Не се виждаме с никого, освен с най-близките приятели на краля, без които той не може. Кралят отказва дори да получава писма от Лондон поради страх от болестта. Кардинал Улзи му пише на специална хартия от двореца Ричмънд, и живее там, сам управлявайки като крал. Изслушва прошения от цялата страна и взема решения по тях в кралската зала за аудиенции, седнал на трон. Настоях пред краля да се върне у дома в Уестминстър и да отвори двора за Великден, но кардиналът е твърдо против мен, а кралят не слуша никой друг. Кардиналът изпълва писмата си с предупреждения за болести, и кралят смята за по-безопасно да стои надалече.
Навикнала открай време на предпазливост, изгарям писмото на кралицата до мен, но думите ѝ се запечатват в ума ми. Мисълта за това как английският кралски двор, кралският двор на моето семейство, се крие като шайка престъпници от лордовете, чието право е да бъдат кралски съветници, как кралят живее близо до пристанище, за да може да купува храна от чужденци, вместо истинска честно произведена от англичани храна на английските пазари, приема съвети само от един човек, и то не Плантагенет, дори не и херцог, нито лорд, а човек, посветил се на собственото си издигане, ме тревожи много дълбоко, докато отбелязвам преполовяването на годината в сърцето на новопостроения си дом, и обикалям на кон нивите, където моите хора вървят зад плуга, а палешникът обръща богатата почва.
Не бих избрала да живея никъде освен в собствените си земи, не бих се хранила с нищо, което не сме отгледали ние. Не искам да ми служи друг освен собствените ми хора. Аз съм родена и израсла като Плантагенет в сърцето на страната си. Никога не бих я напуснала доброволно. Защо кралят, чийто баща прекара живота си в опити да дойде в Англия, и рискува живота си, за да я завоюва, не чувства тази дълбока, сърдечна връзка със своето кралство?
Имението Бишам, Бъркшър
Великден 1518 г.
Празнуваме Великден в Бишам, само със семейството. Кралският двор, все още затворен за всички, освен за най-близкото обкръжение на Хенри и кардинала, сега се намира някъде край Оксфорд. Започвам да се питам дали някога ще се приберат у дома, в столицата си.
На кардинала са поверени всички дела на кралството, тъй като никой не може да се среща с краля; той отказва да приема дори документи. Всичко отива при Улзи и неговата постоянно увеличаваща се свита. Неговите чиновници пишат кралските писма, неговите инспектори знаят цената на всичко, неговите съветници преценяват как трябва да се постъпва, а фаворитът му, Томас Мор, който се е издигнал до поста на доверен посредник между краля и кардинала, сега е натоварен с огромната отговорност да не допуска болести в кралския двор. Той нарежда пред всеки дом в кралството, където има болен, да се слага наръч сено, за да може всеки да вижда знака и да стои надалече.
Хората се оплакват, че правникът Мор набелязва и преследва бедните, но аз пиша на младия юрист да му благодаря за грижата му към краля, а когато научавам, че самият той е болен, му изпращам бутилка дестилирани от мен масла, за които се твърди, че смъкват температурата.
— Много сте щедра — отбелязва синът ми Монтагю, когато вижда как пратеникът взема кошница със скъпоценни лекарства, предназначени за Томас Мор в Абингдън, недалече от Оксфорд. — Не знаех, че Мор е наш приятел.
— Ако е фаворит на кардинала, ще бъде близък с краля — казвам просто. — А ако е близък с краля, тогава бих искала да мисли с добро за нас.
Синът ми се разсмива.
— Сега сме в безопасност, нали знаете — изтъква той. — Може всички да е трябвало да купуват приятелството на високопоставените едно време, когато на трона беше старият крал, но съветниците на Хенри не са заплаха за нас. Никой няма да го настрои срещу нас сега.
— Това е навик — признавам. — Цял живот съм живяла от благоволението на двора. Не зная друг начин за оцеляване.
Тъй като никой от нас не е поканен в малката свита, на която е позволено да живее с краля, моите сродници, семействата Невил и Стафорд идват и отсядат у нас за една седмица, за да отпразнуваме края на Великите пости и Великден. Бъкингамският херцог, Едуард Стафорд, моят втори братовчед, води със себе си сина си Хенри, шестнайсетгодишен и буден очарователен младеж. Моето момче Джефри е само с три години по-голямо, двамата братовчеди си допадат и изчезват по цели дни, яздят на арената за турнири, ходят на лов със соколи, дори ловят риба в студената вода на Темза и носят у дома тлъста сьомга, която настояват да приготвят сами в кухнята, за възмущение на готвачката.