Бялата кралица

— Успокой се, любима. Трябва да отида и да направя нещо, и когато бъде свършено, ще мога да си отдъхна. Ще се върна, преди да е изтекъл този час. Заспивай, а аз ще те събудя и ще те любя отново.

При тези думи се засмивам и се отпускам назад, но след като той се облича и излиза тихо от стаята, се измъквам от леглото и нахлузвам нощницата си. На бос крак, без да вдигам никакъв шум, минавам на пръсти през личните покои и се озовавам пред залата за аудиенции. Стражите стоят безмълвно на вратата, аз им кимвам безмълвно и те вдигат алебардите си, за да ме пуснат да мина. Спирам в началото на стълбите и поглеждам надолу. Перилата се извиват до безкрайност и аз виждам ръката на Едуард да се спуска надолу и още надолу към етажа под нас, където са покоите на стария крал. Виждам тъмнокосата глава на Ричард далече под мен, на прага на стария крал, сякаш чака да влезе, и чувам как някъде отгоре се носи гласът на Джордж:

— Помислихме, че си променил решението си.

— Не. Това трябва да се направи.

Тогава осъзнавам какво са намислили: тримата златни братя Йорк, които спечелиха първата си битка под три слънца в небето, които са благословени от Бог никога да не губят. Но не извиквам, за да ги спра. Не изтичвам долу и не хващам ръката на Едуард, и не започвам да нареждам, че не бива да прави това. Знам, че се двоуми: но не изказвам мнението си, че трябва да проявим състрадание, да живеем с един враг, да вярваме, че Бог ще ни опази. Не си помислям: ако направят това, какво може някой да стори на нас? Виждам ключа в ръката на Едуард, чувам превъртането в ключалката, чувам как се отваря вратата към покоите на краля, и оставям тримата да влязат, без да кажа и дума.

Хенри, безумец или светец, е миропомазан крал: неговото тяло е свещено. Той е в сърцето на собственото си кралство, в собствения си град, в собствената си кула: трябва да е в безопасност тук. Охраняват го достойни мъже. Той е почетен пленник на династията Йорк. Би трябвало да е така сигурен и защитен, сякаш е в собствения си двор: той ни има доверие, че ще му осигурим безопасност.

Той е един крехък човек срещу трима млади воини. Как могат да не бъдат милостиви? Той е техен братовчед, техен родственик, и те и тримата някога са се клели да го обичат и да му бъдат верни. Той спи като дете, когато тримата влизат в стаята. Какво ще стане с всички нас, щом те могат да убият един човек, невинен и безпомощен като спящо дете?

Знам, че именно затова винаги съм мразила Тауър. Знам, че именно затова високият тъмен дворец досами Темза винаги ме е изпълвал с лошо предчувствие. Тази смърт тежеше на съвестта ми още преди да сме я причинили. Само Бог и съвестта ми знаят колко ще ми тежи отсега нататък. А каква цена ще трябва да платя за ролята си в нея, за това, че безмълвно слушам, без да възразя дори с една дума?