Проклятието на черната луна

– Тогава трябва да измислите как да се вмъкнете.

– Защо не помолиш... ъ... нали знаеш... него... да те Пресее вътре? – каза Кат.

– Не искам да забърквам В’лане в това – вече бях обмислила тази възможност, но самата мисъл за него в една стая с всички тези книги за неговата раса ме накара да се свия. Дори само от надменност можеше да ги унищожи. „Хората нямат право да знаят за нас“ – би казал презрително.

– Не му ли се доверяваш?

Името му беше горчиво-сладко на езика ми.

– Той е Фае, Кат! Най-важното нещо за В’лане е грижата за самия него. Може да преследваме общата цел да задържим стените здрави, но за него хората са само средство за постигане на целта. Освен това целият манастир ще разбере, че сме там и ще търсим игла в купа сено, няма да имаме достатъчно време и ще бъдем обградени от седемстотин Шийте зрящи – беше лоша идея откъдето и да го погледнем. – Знаеш ли кои са членовете на Убежището и дали някой от тях може да бъде убеден да помогне?

– Съмнявам се. Роуина ги подбира според верността им към нея. Преди не беше така. Чух, че някога сме гласували за членовете на съвета, но след като сме изгубили Книгата, нещата се променили.

Говорим за тирания. Наистина исках да знам какво се беше случило преди двайсет години, как е била изгубена Книгата, кой е бил виновен.

– Трябва също да разбера за Пророчеството на Убежището и за петте.

– Никога не съм чувала за тях – каза Кат.

– Виж дали можеш да изровиш нещо! И нещо за четирите камъка за превод – имах много въпроси, които се нуждаеха от отговори. Да не споменавам всички онези за това, откъде се бях появила. Но засега те трябваше да почакат.