Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Поех дълбоко дъх и издишах бавно.
– Съгласна съм.
– Иди се превържи, госпожице Лейн! Използвай това! – той извади малко шишенце с мазило от джоба си.
– Какво е?
– Ще ускори оздравяването.
Когато се върнах, той задържа вратата и ме съпроводи в нощта.
Инстинктивно погледнах надясно. Гигантската Сянка беше тъмен облак върху съседната сграда. Изправи се застрашително и започна да се плъзга надолу по тухлената фасада.
Баронс излезе след мен.
Сянката се оттегли.
– Какво си ти?– попитах ядосано.
– В Серенгети, госпожице Лейн, щях да бъда гепард. Аз съм най-силният, най-бързият и най-гладният от всичко останало там. Не се извинявам на газелата, когато я сваля.
Въздъхнах и тръгнах към мотора, но той се обърна наляво.
– Ще вървим ли? – бях изненадана.
– Няколко часа. Искам да огледам града, после ще се върнем за кола.
Навсякъде по влажните павирани улици имаше Ънсийли. Увеличаващата се престъпност, изглежда, не държеше никого у дома. Съпоставянето на двата свята – безгрижните хора, някои наполовина пияни, други (чиято нощ в града едва започваше) смеещи се и говорещи на висок глас, и хищнически, мрачно фокусираните Ънсийли, обвити свободно в Обаяние (което трябваше да се помъча да видя, за разлика от преди, когато трябваше да се мъча да видя отвъд него) – обрисуваше нощта с изкусната заплаха на пътуващ карнавал.
Имаше Момчета-носорози и от онези зловещо изглеждащи улични продавачи с огромни очи и без усти. Имаше крилати неща и неща, които подскачаха. Някои бяха със силно Обаяние и вървяха по тротоара в компанията на хора. Други бяха накацали по сградите като хищни птици, избиращи плячка. Почти очаквах някое от тях да ни разпознае, да бие тревога и да ни нападнат масово.
– Те служат на себе си – каза Баронс, когато го споменах. – Подчиняват се на господар, докато е пред очите им. Но истинският господар на едно Ънсийли е гладът му, а този град е пир. Били са затворени стотици хиляди години. На този етап у тях не е останало почти нищо друго, освен глад. Той ги обсебва толкова силно, че се чувстват празни... кухи. Заслепява ги за всичко останало.
Погледнах го остро. Той звучеше странно накрая, сякаш изпитваше... съжаление към тях.
– Кога за последен път уби някое от тях, госпожице Лейн? – попита той внезапно.
– Вчера.
– Имало ли е проблем, за който не си ми казала?
– Не. Просто го нарязах за части.
– Какво? – Баронс спря и ме погледна.
Свих рамене.
– Една жена умря онзи ден. Това нямаше да се случи, ако ми бяха под ръка. Няма да повторя тази грешка – бях сигурна в убеждението си, че постъпвам правилно.
– Жената в магазина ми? – когато кимнах, той каза: – И къде точно държиш тези... части, госпожице Лейн?
– В чантата ми.
– Мислиш ли, че е мъдро?
– Мисля, че току-що казах, че мисля – казах студено.
– Осъзнаваш ли, че ако отново ги ядеш, няма да си в състояние да усетиш единственото, което ни трябва?
– Всичко е под контрол, Баронс – дори не бях поглеждала бурканчетата от обяд.
– Човек не може да контролира пристрастяване. Ако отново ядеш, аз лично ще те смажа от бой. Ясно?
– Ако ям отново, можеш да се опиташ лично да ме смажеш от бой – способността да се опълча физически на Баронс беше едно от многото предимства на това да ям Ънсийли. Често копнеех за това единствено по тази причина.
– Ще чакам, докато ефектът изчезне – изръмжа той.
– И ще ти бъде ли забавно? – никога нямаше да забравя нощта, в която се бихме, неочакваната похот.
Погледнахме се и за миг облаците недоверие се вдигнаха и видях мислите му в очите му.
– Ти беше нещо, което си струваше да се види – не каза той.
– Ти беше нещо, което си струваше да се усети – не отвърнах аз.
В погледа му се затръшнаха капаци.
Аз погледнах настрани.
Вървяхме енергично по тротоара. Внезапно той сграбчи ръката ми и ме поведе към една странична уличка. Две мрачни Фае правеха нещо близо до кофа за боклук. Наистина не исках да знам какво.
– Да видим колко добри са бойните ти умения, госпожице Лейн, когато не си напомпана с Ънсийли стероиди!
Но преди да мога да се изгубя в блаженството да убия няколко от копелетата, мобилният ми телефон иззвъня.
Беше инспектор Джейни.
Тринадесет
В следващите няколко дни се установи странна рутина и те прелетяха край мен шеметно.