Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Така беше.
Той извърна за миг очи, след което отново я погледна.
— Виж, Ейприл, ако се опитаме да проникнем в тяхната забранена зона, може би и двамата ще бъдем изхвърлени от бизнеса. Могат да отнемат разрешителните на Джим и да го удушат финансово! Могат да ми отнемат пилотския лиценз, като… като… — Той размахваше безпомощно ръце, неспособен да зърне сравнението, което неволно щеше да направи.
— Както сториха с лиценза на баща ми ли?
— Ами… да.
— Кои, по дяволите, са „те“, Скот? С кого воювам?
Той поклати глава.
— Не знам, но — а мислих много за това снощи — цялата тази работа наистина е свързана с флота. Имам предвид — става на вода, военните…
— Какво искаш да кажеш с това „военните“? Бреговата охрана е предимно цивилна организация.
— Да, но спомняш ли си онова т.нар. рибарско корабче, което според Джим се преструвало, че лови риба? Малко преди да се появи катерът?
— Забравих.
— Аз най-накрая се сетих къде съм виждал този корпус. В Ейдък. Имах няколко поръчки да летя до там и си спомням, че го видях там. Това е спомагателен съд на ВМС, базиран в станцията на морската авиация в Ейдък. Ейприл, натъкнахме се на военноморска операция и… тя навярно е легитимно свързана с националната сигурност. Баща ти просто е извадил лош късмет да падне на неподходящо място.
— Ще се постарая да го посъветвам къде да падне при следващата си катастрофа — рече тя с остър и саркастичен тон.
Скот вдигна ръка с обърната към нея длан.
— Съжалявам, не исках думите ми да прозвучат обидно.
Ейприл кимна. Гледаше през прозореца как небето просветлява от изток, светъл екран над увенчаните с ледници планини, които обграждаха западния бряг на залива Валдес. Обърна се отново към него, стиснала решително челюсти.
— Скот, нуждая се от помощ. Кажи си цената. Аз ще се върна отново там, дори ако трябва да купя екипировката и да наема лодка с извънбордов двигател. Ако нито ти, нито Джим ми помогнете, ще отида сама.
Той клатеше глава.
— Съжалявам, Ейприл. Ако не получа разрешение легално да отида там, оставам извън играта. Не ми е изпила чавка акъла.
— Значи напускаш? Просто така? Казах, че ще приема цената ти.
— Значи ще ми платиш и ще изгубя лиценза си. Какво сбъркано има в тази картинка?
— Казаха ми, че ти си онзи голям мачо, бивш военноморски летец, който може да направи почти всичко, а сега бягаш от това? Значи са сгрешили.
Той започваше да се ядосва, жестовете му ставаха по-широки, лицето му потъмняваше.
— Кои са тези „те“, а? Кой, по дяволите, ти е казал, че съм някакъв просмукан от тестостерон авантюрист?
— Синоним на пилот на изтребител, нали? Или това важи само за бившето поколение от Виетнам и „Пустинна буря“?
— Ей! Аз служих и в Афганистан, преди да напусна!
— И тази работа те плаши, така ли?
Тонът му се повиши с още една степен.
— По дяволите, жено, какво не ти е ясно, когато става дума за професионално самоубийство?
— Разбира се, че… че… се моля за помощта ти, Скот.
— О, така ли? Сега пък си безпомощната женска, която моли мъжкаря да отиде и да съсече дракона й? — Той изсумтя презрително, стана от масата и закрачи из кухнята, обърна се и заговори с още по-висок тон: — Мотали са ме някои от най-добрите кучки-манипулаторки на света, а ти не можеш да се сравняваш с тях.
— Добре.
— Как се осмеляваш да ме предизвикваш?
— Забрави — рече тя, извърна се и наистина се опита да не се разплаче. Захвана се с чантата си, опитваше се да я отвори и да извади чековата си книжка. Гневът й се бе смесил с обгърналата я вълна на отчаяние. — Ще ти напиша чек, тъй че да можеш да си вървиш по дяволите в Додж.
Джим Доблър се бе облегнал на вратата в дъното на стаята и слушаше, потънал в сянка. Приближи към масата и се вгледа в Ейприл, която разлистваше книжката с писалка в ръка.
— Седни, Скот — рече Джим.
— Ей, недей да…
— Седни, синко! За бога, прояви уважение към по-възрастните.
Скот изсумтя и седна отново на стола си.
— Ейприл? Мога ли да получа вниманието ти?
Тя спря да пише чека, вдигна глава, след което остави писалката.
— Разбира се, Джим.
— Благодаря ти.
— Ти откога стоеше там?
— Достатъчно отдавна — рече той и седна на стола с облегалката напред. — Достатъчно.