По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Най-големият щастливец на земята – повтори той.
Грабна кутийката от нощното шкафче и след секунда беше надвесен над нея. Докато хапеше подпухналата й долна устна, започна бавно да прониква в нея.
Въпреки любовната игра и преживения екстаз, Ема трепна от болката.
— Отпусни се, скъпа.
Наслаждавайки се на тежестта на тялото му, тя се вкопчи във влажните му рамене и изви нагоре бедра.
Той изпъшка.
— Моля те… миличка… опитай се поне сега да не командваш.
— Аз просто… искам…
— Зная. Зная.
Бе получила само част от него. Искаше повече.
— По-кротко… По-кротко… – мълвеше той, на нея или на себе си, тя вече не знаеше. И не я интересуваше. Знаеше единствено, че лети високо, все по-високо… Изхлипа, когато и последната преграда изчезна.
И тогава го получи целия, но не беше свършило, едва сега започваше.
Дълбоки, мощни тласъци. Теменужени очи, потъмнели като нощно небе. Ръце, приковали нейните към възглавницата. Тежестта му върху нея. В нея. Разтягане. Навън, навътре. Непознати усещания и уханието на този мъж.
Още едно извисяване. Отново вихрена спирала. Родини… десетилетия… векове…
Горещ, пълноводен поток.
И… много по-късно… завръщане.
Благодаря ти.
Все още влажна от душа, Ема излезе от банята и пристегна халата. Потръпна от лека болка, когато се запъти прекалено бързо към скрина, за да извади бельо. Кени примижа на утринната светлина и й се усмихна, без да си дава труд да се надигне от смачканите чаршафи.
— Казах ти, че последният път ти дойде много, но кой да ме чуе? Най-малко ти. Винаги смяташ, че знаеш най-добре.
Тя се бе опитала да пресметне колко блажено взривяващи оргазма бе изпитала през нощта, ала им изгуби бройката.
— Не можах да се спра. Бях обезумяла.
— Нима?
— Ти също, затова не бъди толкова самодоволен.
— Вярно е. Най-после успях да насоча цялата ти енергия в правилното русло.
Той отметна чаршафите и стана, без да се свени от голотата си. Докато вадеше от чекмеджето комплект дантелено бельо, младата жена гледаше като омагьосана играта на сенките и светлината върху мускулестите извивки на тялото му. Вълнистата тъмна коса бе разрошена и тя зърна червено петно на гърба му, както и оформяща се смучка отстрани на врата му. Изпита задоволство, задето бе оставила тези малки следи върху това фантастично мъжко великолепие.
Той започна да събира дрехите си от пода.
— Шелби се обади, докато ти беше в банята. Има среща, а Луиза си е записала час при лекаря, затова помоли да гледам Пити за няколко часа тази сутрин. Зная, че ти казах, че днешният ден е твой, но имаш ли нещо против, ако отложим за следобед пътуването до Остин?
— Ни най-малко.
— Бих искал първо да потренирам. През това време можеш да почетеш или да си намериш някоя друга занимавка. Ще бъдеш ли готова след половин час?
Тя кимна, Кени преметна дрехите си през рамо и все още гол, излезе от спалнята.
След секунди се чу викът на Патрик в коридора.
— Следващия път предупреждавай, чу ли, Кенет? За да си взема ароматните соли. Да не би да искаш да припадна?
Кени се засмя и тя чу как хлопна вратата на стаята му.
Ема въздъхна и приближи към дрешника. Щеше да е хубаво, ако я бе целунал, преди да излезе.
Той наистина се целуваше вълшебно. И беше прекрасен любовник. Грижовен, безкористен, възхитително изобретателен, с толкова красиво тяло, че й се искаше да плаче. Всъщност май наистина щеше да се разплаче. Ала не заради красотата на голото му тяло.
Младата жена се отпусна в мекото кресло и захапа долната си устна. Оставаше й малко повече от седмица и тя не биваше да забравя, че Кени Травълър беше мъж, който можеше да я дари с лудешки наслади, да я забърка в скандал, дори да остави неизличими спомени в сърцето и душата й, но не и да бъде завинаги с нея. Независимо от това, което означаваше изминалата нощ за нея, за него тя беше само малко отклонение от грандиозното игрище за голф, което представляваше животът му. Той бе споделил с нея тялото си, ала не и душата си и ако изобщо я запомнеше, то щеше да е само защото не приличаше на останалите му сексуални завоевания.
Ала тя никога нямаше да забрави. Щеше да отнесе спомена за тази нощ в гроба. И щеше да помни не само оргазмите, а близостта, усещането за единение. Да спи редом с някого, да се гуши нежно в обятията му, да слуша туптенето на сърцето му. Да си позволи да се престори, макар и само за кратко, че двамата са едно цяло.
Зарея поглед през прозореца и си помисли колко лесно идваха обичта и обвързаността при повечето хора, които познаваше. Ала не и при нея. Откакто се помнеше, животът й бе низ от прекъснати връзки. Припомни си как като шестгодишна стоеше на прага на Орчард Хаус и гледаше след заминаващата кола, отвеждаща родителите й за осем месеца в Африка. Те я обичаха, ала не толкова силно, колкото обичаха работата си.