Сянка и кост
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Сянка и кост». Краткое содержание книги:
– Това не е хубаво. Никак не беше мило от моя страна.
– Определено – съгласи се той, после двамата пак се разкискахме.
– Помниш ли как синът на един земеделец ти счупи носа в Керамзин – изпъшках между два пристъпа на смях. – А ти на никого не каза и окървави любимата покривка на Ана Куя.
– Това току-що си го измисли!
– Не съм!
– Напротив, чупиш носовете на хората и разправяш лъжи!
Смяхме се, докато накрая дъх не ни остана, докато не ни заболяха гърдите и не ни се зави свят. Не помнех кога за последно съм се смяла така.
Накрая все пак изядохме колачето. То беше поръсено със захар и имаше вкуса на сладките колачета от нашето детство.
– Това беше много добро колаче – каза Мал, когато изядохме и последната трохичка. Двамата отново избухнахме в смях.
Най-накрая той с въздишка се надигна и ми подаде ръка, за да стана. Вървяхме, докато падна здрач, после си направихме бивак край
развалините на някаква хижа. Тъй като се бяхме измъкнали на косъм, Мал реши да не палим огън тази нощ. Трябваше да се задоволим с хранителните припаси, които купихме от селото. Докато дъвчехме сушеното месо и окаяното твърдо сирене, той ме разпитваше за Боткин и за другите учители в Малкия дворец. До този момент не си давах сметка колко силно копнея да споделя всичко с него. Вече не беше така лесно да го разсмея, но сполучех ли, изражението на мрачно хладнокръвие изчезваше от лицето му и той започваше да прилича на онзи Мал, когото познавах някога. Това ми вдъхна надежда, че не съм го изгубила окончателно.
Когато дойде време да лягаме, Мал отиде да обиколи наоколо, за да е сигурен, че сме в безопасност, а аз прибрах остатъците от храната. След като се разделихме с пушката на Мал и походното одеяло, в торбата имаше много място. Но бях благодарна, че поне лъкът ни остана.
Пъхнах пухената шапка под главата си и оставих на Мал торбата вместо възглавница. После се увих плътно с палтото и се покрих с новите кожи. Вече задрямвах, когато чух Мал да се връща и да ляга край мен, а гърбът му удобно се опря в моя.
Докато се унасях, пак усетих захарния вкус на колачето в устата си и насладата от бурния смях се разля в мен. Ограбиха ни. Едва не бяхме убити. По петите ни беше най-могъщият човек в цяла Равка. Но сега пак бяхме приятели и сънят дойде много по-лесно, както не се беше случвало от дълго време насам.
По някое време през нощта се събудих от хъркането на Мал. Сръгах го с лакът в гърба. Той се обърна на една страна, промърмори нещо в съня си и преметна ръка върху мен. Минута по-късно пак захърка, но този път не го събудих.
ГЛАВА 18
ТУК-ТАМ СРЕЩАХМЕ стръкове набола трева, даже няколко диви цветя, но иначе колкото по на север към дивата пустош на Сайбея отивахме – според Мал там щяхме да открием елена, – толкова по-малко личеше, че идва пролет. Гъстите борови лесове отстъпваха място на рехави брезови горички, а по-късно се появиха и просторни пасища.
Мал още съжаляваше, че сме се отбили в селото, но скоро му се наложи да признае, че е било необходимо. Нощите на север бяха студени, а с наближаването на гарнизона в Чернаст и дума не можеше да става за палене на огън. Освен това не искахме да губим време за лов всеки ден и нямаше как да се прехранваме с дивеч. Налагаше се да разчитаме единствено на запасите суха храна. С тревога наблюдавахме как те бавно се топят от ден на ден.
С течение на времето преградите между нас се топяха и вместо да тегне студено мълчание като при прехода в Петразой, сега непрекъснато бъбрехме.
На Мал му беше интересно да слуша за живота в Малкия дворец, за странните дворцови порядки и даже за теорията на Гриша. Никак не се изненада, като разбра за презрението на повечето гришани към царя. Явно и следотърсачите все по-шумно изразяваха недоволството си от некадърността на величеството.
– Фйерданите разполагат с пушка със задно зареждане, която произвежда по двайсет и осем изстрела в минута. Нашите войници също трябва да имат такива. Ако царят си беше направил труда да се заинтересува поне малко от Първа армия, нямаше да сме толкова зависими от Гриша. Но къде ти! – възкликна той, после промърмори: – На всички е ясно кой дърпа конците в държавата.
Нищо не отговорих. Гледах да избягвам разговорите за Тъмнейший, доколкото бе възможно. Опитах ли се за пореден път да разбера откога Мал преследва елена, той все намираше начин да върне разговора към мен. Не исках да го притискам. Знаех, че частта на Мал е минала оттатък границата с Фйерда. Подозирах, че се е наложило с бой да си проправят път и така Мал е получил белега на челюстта, но той отказваше да ми каже нещо повече.