Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Предателите трябва да бъдат екзекутирани — прошепвам.
— Томас Мор не беше предател. Маргарет Поул, братовчедката на краля, не беше изменница, а стара, шейсет и седем годишна жена! Епископ Джон Фишър беше светец, Томас Кромуел беше предан служител, Робърт Аск и всички участници в Поклонението пред Божията милост бяха получили кралско помилване. Катрин Хауард беше дете, Джейн Рочфорд беше луда: той дори промени закона, за да може да обезглави една луда жена.
Треперя, сякаш имам пристъп на треска. Стискам с ръка челюстта си, за да спра тракането на зъбите си.
— Какво искаш да кажеш? Томас, какво се опитваш да ми кажеш?
— Казвам това, което вече знаеш, което всички знаем, но никой от нас не се осмелява да изрече. Той е безумец, Катрин, той е луд от години. Заклели сме се във вярност на един безумец. И с всяка изминала година той става все по-сляп и по-опасен. Никой от нас не е в безопасност от прищевките му. Видях го. Най-сетне го прозрях във Франция, защото аз също съм бил сляп. Той е човек, който убива безпричинно. И ти ще бъдеш следващата му жертва.
— Не съм сторила нищо лошо.
— Именно затова ще те убие. Той не може да понася някой да бъде безукорен.
Облягам се на студената каменна стена.
— Томас, о, Томас, ужасно е да ми кажеш подобно нещо!
— Знам. Това е човекът, който остави сестра ми да умре.
Той прекосява малката зала с две бързи крачки, обвива ръка около мен и ме целува ожесточено, сякаш иска да ме ухапе, сякаш иска да ме погълне.
— Ти си единствената, на която бих казал това! — изрича настойчиво в ухото ми. — Трябва да се пазиш от него. Няма да ти проговоря отново. Не може да ме виждат с теб, за доброто и на двама ни. Пази се, Катрин! Бог да те пази. Сбогом.
Вкопчвам се в него.
— Не може отново да се сбогуваме! Ще се виждаме. Със сигурност сега, когато си у дома, сега, когато сме в мир, поне ще те виждам всеки ден?
— Аз съм новият адмирал на кралския флот — казва той. — Ще бъда по море.
— Отправяш се отново в опасност! Нима и сега, когато целият двор се завърна благополучно у дома?
— Кълна ти се, ще бъда в по-голяма безопасност по море, отколкото ти с онзи убиец в леглото си — казва той мрачно, отдръпва се рязко и си отива.
Дворецът Уайтхол, Лондон
Есента на 1544 г.
Нов художник, Николас де Вент, е повикан да дойде от Фландрия, за да нарисува картина, огромен портрет в почти естествена големина на кралското семейство в стила на покойния Ханс Холбайн. Толкова се гордея, че ще има семеен портрет на всички ни. Постигнах триумф, събирайки това семейство, убеждавайки краля да признае публично дъщерите си като принцеси и наследници, като събрах баща и син под един покрив. Може и да не успея да им помогна да се разбират и обичат, но поне се опознаха. Бащата не е напълно въображаемо същество за това самотно малко момче. Детето не е призрачният син на майка-светица, а истинско момче, заслужаващо внимание заради самото себе си.
Кралят и аз прекарваме един щастлив следобед в обсъждане как ще изглежда портретът, и как трябва да се разположи на стената в двореца Уайтхол, където ще остане завинаги. След стотици години хората ще го виждат, сякаш стоят пред нас, сякаш ни биват представяни. Решаваме, че трябва да бъде почти като олтарна украса, с краля в центъра и аз до него, Едуард — облягащ се на трона, като негов наследник. От двете страни, почти като странични олтарни изображения, очертани с рамка, за която още не можем да решим нищо, ще бъдат двете момичета, Елизабет и Мери. Искам да видя много цвят в картината, по стените и по тавана. Ние с момичетата много обичаме да бродираме и обичаме ярките цветове и десени, и аз искам портретът да отразява това. Искам да бъде красив като нещата, които правим. Кралят предлага изображение на разрушения Булон, мяркащо се зад трона на хоризонта, със знамето му, развяващо се от порутената кула, а художникът казва, че ще направи скица и ще ни я покаже.
Работата ще започне с предварителни скици на всеки от нас, направени поотделно. Принцесите ще бъдат първи. Помагам на Елизабет и Мери да изберат роклите и накитите си за позирането пред художника. Той ще ги скицира с креда и въглен, а после ще прехвърли образите им върху наситения фон, който чираците ще подготвят в ателието му.
Хенри идва да гледа как майстор Де Вент прави първите си скици на Мери. Тя носи долна фуста в наситено алено, а върху нея — рокля с ръкави от брокат. Върху кестенявата си коса има златиста френска шапчица и изглежда прекрасно. Стои малко сковано и прави лек реверанс, страхувайки се да помръдне, когато кралят влиза. Хенри ѝ изпраща въздушна целувка, сякаш е придворен.