Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Дрейвън отклони погледа си от перфектните ѝ бели зъби и мислите си от идеята, как тези бели зъбки захапват плътта му в любовна милувка.
– За жалост, списъкът ми с врагове е дълъг и разнообразен. Може да е всеки.
– Да, но може ли да е някой, който иска да обвините баща ми – Тя остави ръкоделието си настрана и добави: – Мисля, че това е човекът, който атакува и вашето село и това на баща ми.
– Емили...
– Не, изслушайте ме. Моят братовчед ми каза, че се е борил с някого, който е носил вашата туника в нощта, когато селото на баща ми беше нападнато. Той е ранил мъжа, като си е мислел, че сте вие.
Дрейвън се намръщи.
– Защо някой би направил такова нещо?
Тя поклати глава.
– Не знам, но предполагам, че би могло да е някой, който ще има изгода от смъртта и на двама ви.
– Няма никой, който би могъл да направи това.
– Тогава не се сещам за друго.
– Доста ми е трудно да повярвам в това, доколкото ви познавам.
Тя се разсмя толкова силно, че изпусна ръкоделието си на пода и се облегна назад в стола.
Няколко минути стояха безмълвни, а Дрейвън се наслаждаваше на спокойствието и усамотението, което можеше да сподели с нея.
– Знаете ли колко рицари са необходими, за да загасят една свещ? — попита тя накрая.
Дрейвън я погледна учудено.
– Нито един, за това служат оръженосците.
Тя се разсмя на отговора му.
– Това беше добър опит, но отговорът е един. Все пак свещта трябва да поеме удара.
Дрейвън завъртя очи.
Емили му се нацупи.
– Нищо ли не намирате за забавно?
– Напротив – прошепна той. – Намирам вас за много забавна.
По шока, изписан на лицето ѝ, той можеше да каже, че я хвана неподготвена.
Тя се наведе напред.
- Дрейвън...
– Не – отвърна той, отпусна главата и затвори очи. – Не казвайте нищо повече и не опитвайте хитринките си върху мен, докато съм слаб и не съм в състояние да ви победя.
– Баща ми казва, че това е най-доброто време да използваш предимството.
– Но това няма да е никак рицарско от ваша страна.
Тя се премести и седна до него. И преди той да успее да реагира, тя притисна устните си в неговите. Дрейвън разтвори устни, за да я вкуси, като плъзна ръката си в косите ѝ и притисна главата ѝ към себе си.
Боже, тя имаше вкус на райските изкушения и земните наслади. Ръцете ѝ го обгърнаха топло и той я дръпна диво към себе си. Дрейвън беше напълно наясно, че не носеше върху себе си нищо повече от една кожа и че тя беше повече от готова да му се отдаде.
Толкова лесно... и толкова трудно едновременно.
Езиците им се докоснаха миг преди тя да се отдръпне.
– Тази нощ ще те оставя да се измъкнеш –прошепна тя срещу устните му преди нагличко да ги гризне. – Но утре, когато силите ти се възвърнат, отново ще те предизвикам. И ще те победя.
Той изстена при нейните думи, без да разбира защо тя не се възползва от предимството си.
– Защо си тръгваш, когато знаеш, че не мога да спечеля в това?
Желанието в очите ѝ беше почти достатъчно да го довърши.
– Защото искам да нямаш никакво извинение да отречеш истината по-късно. Аз ще играя с теб по честен начин.
Той беше толкова изкушен да я попита дали ще се омъжи за него, въпреки всичко. Но не би могъл да го направи. Заради клетвата към краля, проклятието на характера си и малкото значение на факта, че баща ѝ презираше земята, върху която той стъпваше.
Дори Хенри да склони, баща ѝ никога нямаше да даде своята благословия и той отказваше да я постави в позицията да избира между двамата.
– Трябва да поспиш – каза той, докосвайки тъмните кръгове под очите ѝ.
Тя се върна на стола си.
– Не там! – избухна той. – Върви си в леглото. Заслужаваш една нощ да поспиш добре.
– Но ако се нуждаеш от нещо?
– Уверявам те, че ще ме чуеш и през стените, ако се наложи.
Тя се изсмя кратко.
– Нямам никакво съмнение затова.
– Тогава върви.
– Да, чудовищни милорде. Вашите желания са заповед за мен.
Дрейвън я наблюдаваше как си тръгва и нещо в гърдите му го стегна. Повече от всичко на света му се искаше да я повика обратно. Да я почувства още веднъж притисната в него.
Но каква би била ползата от това?
Той отпусна главата си назад и почувства как болката вътре в него се усилва.
– Господи – каза той тихо. – Умолявам те, дай ми покой. Моля те, отнеси това сърце далеч от мен и го убий преди да е станало твърде късно. Не искам да я нараня дотогава. Ти от всички знаеш най-добре какво мога да ѝ сторя. Моля те, дай ми сили.
Затваряйки очи, Дрейвън стисна в юмрука си кожата, с която беше покрит. Той трябваше да затвори сърцето си за нея. От този момент нататък, нямаше да прекарва повече време с нея. И трябваше да се увери, че тя ще стои далеч от него.