Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Той иска компаса, силата му. Бил е на косъм да го притежава преди и няма да изпусне шанса си втори път. Пътешественикът трябва да си плати, задето му се е про­тивопоставил. Тя иска звездите, неговата кралица. С ком­паса той ще има каквото желаят и двамата. Ще убие тези двама, ще убие всички, но първо ще вземе това, което му се полага. Ще открие онова, което й се полага. О, тяхната болка му доставя удоволствие! Ще им причини още!… Светлината! Светлината! Тя го изгаря, непоносимо е! Топлината е нетърпима. Той крещи за помощ, но Нереза не идва…

— Исусе Христе! – Въпреки всичко, когато Саша отгър­на на следващата рисунка, Сойер се взря потресен и изпъл­нен със съчувствие. – Това Малмон ли е?

— Все още се преобразява, но е повече звяр, отколкото човек. Уловен е в капана на мрака, болката го изгаря.

— Демон-дявол. По-нискостоящ демон – уточни Райли.

— Често е роб на демон-господар или зъл бог. Избягва светлината. Според митологията.

— Има ли точно име за това?

— За всичко си има име – каза тя на Сойер, – стига да се поровиш достатъчно.

— Нереза идва при него. – Саша отгърна на нова стра­ница. – Той плаче с кървави сълзи. Тя може да го унищожи, толкова е бясна. И в нея има лудост, също както в него. Но все още е хитра, а той може да й бъде полезен. Кара го да я умолява, да раболепничи, да се унижава, но му връща зрението и го отвежда в палата си в планината, в предва­рително приготвена стая. Все едно дали щеше да успее, или да се провали, това е съдбата, която винаги го е очак­вала. Майката на лъжите му е обещала богатства, власт и вечна младост. Вместо това той ще живее, както и колкото дълго желае тя и ще има само каквото пожелае тя.

Саша отгърна страницата. На рисунката птици кълвяха люспи почерняла кожа, а огледални каменни стени показ­ваха ужаса, в който се бе превърнал Малмон. Седеше прегърбен в един ъгъл, с луда усмивка на лицето.

— Казват, че има неща, които човек не би пожелал и на най-лошия си враг. Малмон определено е на едно от пър­вите места в нашия списък с врагове. – Райли си пое дъл­боко дъх. – Но не бих му пожелала това… дори на него.

— Тя му отказва нормална смърт и това е жестоко. Но…

— След кратка пауза Дойл се взря изучаващо в последната скица. – Това е истинската му същност, нали така? Винаги е бил такъв отвътре. Тя просто я е изкарала наяве, напра­вила я е видима.

— Да. Да – повтори Саша, преди някой да успее да за­говори. – Разпознала е чудовището в него. Сега той ще се преобрази. – Тя вдигна чашата си, пи дълго. – И Нереза ще го командва. Той е луд – тя го е докарала до лудост и го заблуждава, но сега е по-силен, по-бърз и по-зъл. Сега е по-опасен от преди.

Тя протегна ръка към Бран.

— Радвам се, че си тук.

— Не си имала спокоен ден.

— Не. Но още не е свършил. Неговият живот обаче е. Изтъргувал е цялото си богатство и лукс за лъжите й. Не, не бих го пожелала и на най-големия си враг, но той й се е отдал, защото чудовището в него е жадувало за повече.