Илиада [bg]

много пътеки кръстосват вред нашия лагер обширен. Викай, отдето минаваш, войниците будни да бъдат. Всеки мъж срещнат зови по баща и по родово име,114 всички почитай и с никого горд и надменен не бивай! Нека сами се потрудим, защото от люлката115 още [70] Зевс олимпийски за нас отреди тая участ сурова.» Каза и брат си изпрати със тези полезни наръки, а пък самият отиде при Нестор, водач на войските. Той го намери при шатрата, близо до черния кораб, в мека постеля; доспехи красиви до него лежаха: [75] двете му копия остри и шлемът му лъскав, и щитът. Редом лежеше и поясът пъстър, със който препасан старият Нестор предвождаше в бой мъжегубен войската, тъй като още не беше отстъпил пред тъжната старост. Вдигна главата си Нестор, подпря се на десния лакът, [80] па заговори на цар Агамемнон и тъй го запита: «Кой си ти, дето самотен сновеш между кораби в стана в мрака среднощен, когато почиват в сън другите смъртни? Някого търсиш от стражите или пък дириш приятел? Хайде кажи ми, не идвай безмълвен! Какво ти е нужно?» [85] Мощният цар Агамемнон тогава така му отвърна: «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! Аз съм Атрид Агамемнон, когото най-много от всички Зевс олимпийски отрупа с неволи безкрайни, догдето дух във гърдите си имам и още ме носят нозете. [90] Аз тъй се скитам, че сладкият сън ми не склопва очите, грижа се все за войната и все за теглата ахейски. Страшно се плаша за храбри данайци, духът ми отслабва, много съм аз разтревожен, сърцето ми вече напира вън от гърдите да хвръкне, трепери ми цялото тяло. [95] Ако ли нещо обмисляш, че сън те не хваща и тебе, двамата нека да слезем при стражите, за да ги видим, да не би морни от труд непосилен във сладостна дрямка да си полегнат и нощното бдение те да забравят. А враговете стануват наблизо. И ние не знаем [100] няма ли те да започнат през тази нощ битка внезапна.» Нестор, геренският конник, с такива слова му откликна: «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Всички кроежи ужасни на Хектора Зевс промислител няма в дела да превърне, макар че се Хектор надява. [105] Вярвам, че Хектор Приамов и повече мъки ще пати, ако Ахил отстрани от душата си върлата ярост. Аз ще те следвам усърдно. И другите нека събудим: славния с копие цар Диомеда и цар Одисея, бързия воин Аякс116 и юначния син на Филея. [110] Някой друг нека отиде и нека по-скоро повика още Аякс богоравен117 и властния Идоменея. Техните кораби кухи далеч се намират оттука.118 Цар Менелая упреквам, макар да го с обич почитам. Няма да скрия от тебе, дори и да би се разсърдил: [115] спи си сега Менелай, а оставя те сам да се трудиш. Трябваше днес със молба да отиде при всички водачи, тъй като непоносима неволя ни вече настига.» Мощният цар Агамемнон отново така отговори: «Някога, старче, и аз настоявах пред теб да го мъмриш, [120] тъй като често нехае и сам да заляга не иска. Без да е склонен към леност и без да е тъй неразумен, твърде разчита на мене и винаги подтик очаква. Тая нощ той преди мен се събуди, пристигна при мене. Аз го изпратих да викне мъжете, които ти искаш. [125] Нека да тръгнем! А тях пред вратите навярно ще срещнем, гдето са нощните стражи: аз там наредих да ни чакат.» Нестор, геренският конник, отвърна на цар Агамемнон: «Щом е тъй, никой аргиец не ще го похули и с радост всичко ще стори, което сега Менелай му нарежда.» [130] Каза така и облече хитон на гърдите си стари, а на краката си бели завърза разкошни сандали, върху гърба си наметна и мантия пурпурна, двойна, много красива, която бе с рунтава вълна покрита. Взе във ръката си острото копие с меден завършък, [135] тръгна към черните кораби на меднобронни ахейци. Нестор, геренският конник, със викове гръмки събуди най-напред цар Одисея, по разум подобен на Зевса. Мощен, гласът му проникна в сърцето на цар Одисея, който излезе от своята шатра и тъй им продума: [140] «Вие защо ли сами покрай кораби бродите в стана в мрака среднощен? Каква неотложна ви нужда заставя?» Нестор, геренският конник, така отговори веднага: «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Спри да се сърдиш, че мъка голяма постигна ахейци. [145] Хайде със нас да събудим и други, с които е редно ний да обсъдим дали да отстъпим, или да се бием.» Рече, а цар Одисей хитроумен в палатката влезе, метна си щита изпъстрен на рамо и с двамата тръгна.