Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зло наследство
Зло наследство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зло наследство

Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:

До къде си способен да стигнеш, за да спасиш най-близките си?
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 91
Перейти на страницу:

Автобусът спря на няколко метра от мен и вратата се плъзна. Шофьорът на автобуса ме погледна, а аз размишлявах. Представих си Джуди — сама, уплашена, докато водата се стича от покрива над нея.

След това се качих в автобуса.

Заради многото вода бях принудена да извървя последните метри от пътя пеша. Колкото повече приближавах града, толкова повече хора срещах в обратната посока. Всички ме гледаха странно. Неколцина се опитаха да ме спрат и казаха, че съм луда да влизам в града, но аз не ги послушах.

Не след дълго дъждът ме посрещна. Тежки едри капки се забиваха в лицето ми. Подгизнах за секунди, но малко по малко успявах да се придвижа напред.

Шормаут приличаше на призрачен град. Всичко бе изоставено. Уличното осветление не работеше, а насред града имаше огромно количество вода. Не можех да разбера къде свършва градът и къде започва морето. Ако сестра ми беше заключена някъде там, значи нямахме много време. Ако не бе мъртва вече.

Но нямаше ли да съм забелязала това по един или друг начин?

Бяхме се уговорили да се срещнем при статуята на един кит на входа на града. Мъжът, който накрая на разговора сподели, че се казва Алекс, трябваше да носи червена шапка с козирка. Когато дойде, беше лесно да го разпозная. Реших, че мога да му се доверя. И без това нямах време за друго.

На отделни места водата вече стигаше до кръста. По улиците около нас се стичаше боклук. Колкото повече навлизахме в града, толкова повече изгубвах надежда. Всички мазета бяха пълни с вода. Никой не можеше да оцелее при подобни условия.

Куражът ми се върна, когато стигнахме до един парк, разположен малко по-нависоко. Къщите и апартаментите там не бяха засегнати така силно.

— Ето тук — изпъшка Алекс, когато спряхме пред един плет, ограждащ голяма къща. Тревата в градината бе подгизнала от вода. Обувките ми започнаха да джвакат по двора.

— Тя е долу, в мазето — каза той. — Трябва да влезеш от задната страна.

Послушах го и заобиколих къщата. Между две дървета беше монтирана люлка, а на тухлената стена бе подпряно колело. Плетът около къщата скриваше гледката на съседите. Намерих бързо вратата, за която Алекс говореше. Махнах мократа коса от очите си и отворих вратата.

Ококорих се.

Водата стигаше чак до стълбището.

Ако имаше някаква стая там долу, то тя вече бе наводнена!

Хвърлих раницата си и започнах да слизам по стълбите. Водата се покачваше бързо и стигаше до ходилата ми, корема, гърдите, врата. Държах се за парапета. Слизах все по-надолу и по-надолу, докато водата не закри и главата ми. „Джуди — помислих си, когато краката ми стигнаха пода, — къде си?“

Водата беше мътна, но успях да видя, че около мен има само стени. Отпред, в далечината, забелязах врата.

Джуди трябваше да е тук.

Започнах да плувам под водата. Усетих как тялото ми ускори движението си и не след дълго бях пред вратата. Беше отворена.

Преплувах през нея. Едно легло беше закрепено здраво за пода. Имаше и тоалетна. На тавана и стената имаше камера.

Сестра ми е била тук. Но къде беше сега?

Осъзнах, че въздухът не ми достига. Имах нужда да си поема въздух веднага, така че заплувах обратно към стълбището. Когато приближих повърхността, забелязах, че някой ме чакаше горе. Когато изскочих от водата, очаквах, че ще видя мъжа, който ме доведе дотук.

И аз наистина го видях.

Но Алекс беше придружен и от чичо Уейн.

И двамата се усмихваха.

65

— Свещена простота!

Чичо ми се смееше, а аз издърпвах мократа си коса назад. От мен се стичаше вода. Дрехите и обувките ми бяха подгизнали. Дишах бързо и тежко и гледах Алекс, който уж щеше да ми помогне.

„Добра актьорска игра“ — помислих си. Значи все пак се оказа капан.

— Беше ли освежаващо плуването?

Противната усмивка на Уейн не слизаше от лицето му. Не отговорих, само гледах раницата в ръцете му.

Моята раница.

— Къде е сестра ми? — попитах, опитвайки се да спечеля малко време.

— На място, което изобщо не е толкова наводнено — отговори Уейн. — Ще се срещнем с нея след малко.

След това бавно развърза раницата ми и погледна в нея. Започна да тършува. Вдигна поглед към мен.

— Къде е? — попита.

— Кое?

— Не се прави на глупачка, Джули. Химикалката, разбира се. Носеше я със себе си.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 91
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)